- Добре съм. Топло е. А ти ме разгорещяваш още повече.
Облегнах брадичка в областта под шията му и вдигнах очи нагоре точно когато той плъзваше поглед надолу към мен. Изучаваше лицето ми.
- Знаеш ли, вероятно ти си най-безценната жена, която познавам, ако не броим майка ми и сестра ми.
- Безценна? - засмях се.
- Да. Казано с други думи... - наведе се и плъзна нежно бузата си по моята. Устните му достигнаха ухото ми. - ... ти имаш значение за мен.
Притиснах го силно, толкова, толкова силно. Исках да разбере, че той също означава много за мен, но не можех да намеря точните думи. Бяха заседнали в гърлото ми, докато се опитвах да се задържа за него, впила нокти в гърба му дори през сакото. Той се отдръпна назад и разхлаби обръча на прегръдката ми.
- Хей, хей, не е нужно да говорим за това, но Мия, трябва да го знаеш. - Поклатих глава. Не исках да изрича на глас думи, които изразяват чувства. Нямаше да знам как да отвърна.
Уес сложи длани върху бузите ми.
- Миа, чуй ме... - Поех си дълбоко дъх и зачаках да разбера какво имаше да казва. - Само защото няма да сме заедно като двойка, когато си отидеш, това не означава, че ще престанем да поддържаме контакт. Ще продължим да бъдем приятели. - От тона на гласа му съдех, че е напълно искрен, че наистина мисли така. Едно чувство на нечовешко облекчение ме засмука като във водовъртеж и на лицето ми цъфна огромна усмивка.
- Наистина ли?
Той кимна.
- Да, наистина. Сега да пием и да се насладим на остатъка от вечерта. Ще обявяват ролите във филма, макар че вече всички ги знаем. Това е част от голямата забава - смигна ми Уес.
Когато се добрахме до бара, се сблъсках с Дженифър Андърууд.
- Господи, Миа, търсих те къде ли не! - изрече забързано тя и ме издърпа на една страна. Очите на Уес се стрелнаха към моите. Там се четеше объркване и загриженост. Поклатих глава с усмивка, за да му покажа, че няма защо да се тревожи.
- Какво става, Джен?
Тя се огледа заговорнически, за да се увери, че никой не може да ни чуе, и прошепна в ухото ми.
- Закъснява - и захапа устна.
- Моля? - не разбирах какво се опитва да ми каже. Дженифър въздъхна обезкуражена от реакцията ми, пак се наведе напред и зашептя.
- Закъснява ми... В смисъл закъснява ми цикълът.
И тогава вече ми светна какво искаше да сподели с мен. Мамка му!Товазакъснявало! Когато се видяхме да обядваме седмица след онази вечеря, тя не спираше да ми благодари, че съм променила живота й. Очевидно, след като се прибрали онази вечер, Дженифър казала на мъжа си, че иска деца, и той бил повече от ентусиазиран. Джен твърдеше, че съпругът й още първата брачна нощ предложил да започнат да опитват, но тя си мислела, че след като се познавали от съвсем отскоро, било по-добре да поизчакат. Сега, доколкото разбрах, се стараели да наваксат и да направят бебе по възможно най-бързия начин. Както разгонени зайци.
Стиснах ръцете й и я придърпах към себе си.
- С колко закъснява? Та вие едва отскоро опитвате!
- Знам! - Гласът й успя да се извиси над шума, предизвикван от другите разговори, и няколко костюмирани мъже погледнаха към нас. Притеглих я към ъгъла. - Закъснява ми с пет дни. Никога не се е случвало! Нито с ден.
- Господи! - възкликнах.
- Знам. Нали?
- Мили Боже! - извиках пак.
- Нали? - изпищя възторжено тя и двете заподскачахме на място.
Токовете на обувките ни издаваха оглушителен звук, удряйки се в пода. Прегърнах я силно. Никога не съм се привързвала към жени, никога не съм можела да споделям техните радости и тревоги. Само с Жинел и Мади. Но с Дженифър усещах някаква близост. Тя беше добър човек и до голяма степен вече я възприемах като своя приятелка.
- Трябва да ме известяваш за всяка новина, когато си тръгна. - Тя кимна. Ето това беше едно от нещата, които не бях споделила с Уес: бях признала на Джен защо съм с него и тя се закле, че няма да каже на никого. Засега оправдаваше доверието ми. - Това е страхотна новина. Какво мисли Джей по въпроса?
- Иска да съобщи на всички, че съм бременна, макар че нямаме сто процента сигурност. - Тя завъртя очи и поклати глава.
- Мъжете са доста глупави - отбелязах. - Значи, ако веднага си забременяла, според мен си на две седмици максимум, така че на тест не може да се вярва. Трябва да изчакаш поне още четиринадесет дена. Най-добре, ако наистина нямаш търпение да научиш, е да ти направят кръвно изследване. Предполагам, че това е най-сигурният начин.
- Така си помислих и аз. Записах си час за другия петък. Няколко дни след това ще знам със сигурност. Освен ако не ми дойде междувременно. - Лицето й помръкна. Прегърнах я и тръгнахме обратно към мъжете.
- Не спирай да вярваш и се надявай на най-доброто. Нали така? - Тя кимна и отново засия щастлива.