Когато стигнахме до тях, всички се втурнаха като обезумяла орда към малката сцена в огромната зала. Квартетът спря да свири. Уес ме хвана под мишницата и ми подаде още една чаша шампанско.
- Наред ли е всичко?
- Повече от наред.
- Трябва ли да знам за какво става дума? - Веждата му се стрелна високо в недоумение. Не проумяваше.
- Засега не, но очаквай включване.
Той се засмя и ме поведе към сцената, където започнаха да обявяват ролите.
- Вълнуваш ли се? - попитах.
- Знам кой коя роля ще играе във филма - усмихна се.
- И какво от това? Сега вече всички ще научат и ще говорят за това с месеци. Аз се вълнувам, макар да съм наясно с историята само в сбития й вариант. - Обгърна с длан рамото ми и ме придърпа към себе си, докато наблюдаваше как хората се скупчват пред сцената. Артистите се качваха и всеки се покланяше, когато съобщаваха името му и ролята, за която е избран.
- Нямам търпение да разбера кой ще влезе в образа на Уил, онзи войник, който изпраща закодираните писма на истинската си любов Алисън. О, коя актриса ще играе нейната роля? - обърнах се да го погледна, но той сведе очи.
- Никой няма да играе Алисън - отвърна.
- Как така? Та аз си мислех, че тя е любовта на живота му! - Убедена съм, че съм имала вид на напълно изумена, докато очите ми изучаваха красивото му лице. Той се усмихна и ме подкани с жест да наблюдавам какво се случва на сцената.
- Слушай и гледай - повдигна брадичка, за да ми посочи една чернокоса, изумително красива жена, която се приближаваше към подиума.
Знаех коя е. Джина Делука. Беше висока и елегантна. Притежаваше извивки, които за нищо на света не желаеше да изгуби. Всички мъже я обичаха, всяка жена искаше да бъде на нейно място. Това, което я правеше още по-забележителна, беше фактът, че имаше добро сърце, правеше изключително позитивно впечатление и младите дами я харесваха.
И тогава последва шокът. Докато ръкоплясках заедно с всички останали, водещият на церемонията обяви:
- Джина Делука за ролята на Миа Калвърс!
Устата ми се отвори и остана така дълго време.
- Не е възможно! - Обърнах се към Уес.
- Изненада! - Усмивката му беше смазващо зашеметителна. Никога нямаше да забравя този миг.
- Променил си името на главната героиня на Миа?
- Точно така. - И не добави нищо повече, никакво обяснение.
Примигнах няколко пъти. Влагата пълнеше очите ми, докато търсех неговите.
- Защо?
- Защото имаш значение.
ГЛАВА СЕДЕМ
Господи! Имах значение! Сърцето ми преливаше от щастие, когато си спомних как Уес ми призна, че е сменил името на главната героиня, давайки й моето. Дори бе коригирал външния й вид. По предварителен сценарий е трябвало да бъде сексапилна, но дребничка и с къса руса коса. Също и със сини очи. Със сигурност нямаше нищо общо с гарвановочерната дълга коса и големите гърди на Джина Делука и с нейния рубенсов тип красота... нищо общо и със самата мен.
Не бях сигурна как да приема всичко това, какво да мисля. Бяхме се споразумели да не се сближаваме. Макар че, ако трябва да съм честна, не можех да кажа, че не бях привързана към Уес. Точно обратното. Дали го обичах? Не, не мисля. През цялото време бях толкова силно концентрирана да избегна всякакви емоции, да не се влюбя, че дори не ми мина през ума вариантът да отворя сърцето си за него.
Телефонът ми звънна и ме изкара от порочния кръг, в който се въртяха мислите ми. Една поредица от безброй въпросителни „Ами ако...?“. Ако аз и Уес си останехме двойка? Истинска двойка. Но когато нещата се свеждаха до това съвсем открито поставено питане, подобен вариант автоматично отпадаше. Той го знаеше, аз го знаех, което навярно бе достатъчно, за да забравя за идеята. На екрана видях името на леля Мили и вдигнах.
- Ало?
- Здравей, кукличке. Как е животът, когато си потопен в река от злато? - Гласът й звучеше шеговито, но единственият ефект, който постигна, бе, че ми напомни за реалното ми положение и неприятната ситуация. Бях наета да върша работа. Тази работа ми подсигуряваше живот, прекаран в лукс... в продължение на месец. Не беше моят живот, и никога нямаше да бъде. Въздъхнах шумно в слушалката.
- Явно много добре - отбеляза саркастично тя.
- Не, не, всичко е наред. Какво има? - издърпах кичур коса и го огледах за нацъфтели крайчета. Време беше за подстрижка.
- Обаждам се да ти кажа за следващия ти клиент. - Долавях как мърда и прелиства нещо до телефона, после почукването на ноктите й по клавиатурата, звуците, които издаваше с език. - Заминаваш за Сиатъл. - Никога не бях ходила там, можеше и да е интересно. Така си мислех.
- Звучи интригуващо.