- Клиентът ти е Алек Дюбоа. На тридесет и пет, висок, тъмен, много красив, може да плати, но е малко чудноват. - Въздържах се от коментар. По принцип си мислех, чевсичкотова е суперстранно, до мига, в който не срещнах Уес. Тогава осъзнах, че вероятно е съвсем нормално по една или друга причина някой добър, любезен, нормален мъж да има нужда от компания. И предвид ситуацията, в която бях в момента, изпитвах радост, защото ако не се бях съгласила, никога нямаше да се запозная с Уес, а той определено беше човек, който играеше голяма роля в живота ми. Тойимаше значениеза мен, макар че все още не му го бях казала. - ... те избра, ден след като те изпратих при Чанинг. Накара ме да му обещая, че ще отидеш при него следващия месец.
Свих се в стола, грабнах едно одеяло и се увих в него.
- Да не е някоя откачалка?
Мили се изсмя шумно в слушалката. Наложи се да я отдръпна от ухото си.
- Не, бебче, той е художник. Ти ще бъдеш неговата муза. Само един поглед върху снимките ти беше достатъчен да заяви, че трябва да те има за следващата си серия „Любов върху платно“. - Чувах как продължава да чука по клавиатурата. Телефонът силно избуча в ухото ми - бях получила съобщение. Преминах на хендсфри и отворих имейла, който ми беше пратила.
- Исусе! Пресвета Дево! - Въздухът се изстреля от дробовете ми.
- Тоя е красавец. Точно като господин Чанинг, но с тъмна коса, тъмни очи и среден ръст.
Кимах и като парализирана гледах снимката на художника Алек Дюбоа. В този мъж нямаше нищо „средно“. Беше почти копие на Бен Афлек, само че този имаше дълга коса, прибрана високо, почти до темето, в малко кокче, и няколкодневна брада с мустаци. Нямах търпение да видя колко е дълга косата му. Мъжът описан с една дума? Добър беше. Поех си рязко дъх и издишах бавно, за да се освободя от част от топлината, изпълнила тялото ми.
- И какво иска да правя като негова муза?
- Не съм сигурна, но знам, че твори необичайни картини. Всяка е различна от другите. Продават се по стотици хиляди. Едната. Но ако си свалиш дрехите, плаща повече. Точка. Ако правиш секс с него, трябва да ти даде допълнителните двадесет хиляди. Всъщност... за бога - тя пак се разсмя. - Коя нормална жена не би си легнала с този мъж? Но следва да си плати за това.
- Може ли да изиска от мен да си съблека дрехите? - попитах. Изведнъж се почувствах омърсена. Не си спомнях дали в договора имаше такава клауза. Напъвах си мозъка да се сетя дали не съм чела там нещо по въпроса.
- Не, не, не. Това със сигурност не е част от споразумението ни. Но той го спомена, когато те видя и те резервира. Обясних му, че ще му струва допълнително още двадесет и пет процента от договорената цена и тосамоако се съгласиш. И на практика няма право да те докосва със сексуални намерения.
Двадесет и пет процента са си двадесет и пет хиляди.
- Сериозно ли? Ще спечеля двадесет и пет хиляди отгоре, ако му разреша да рисува мои портрети без дрехи?
- Не, кукличке. Ще получиш двадесет хиляди. „Луксозни ескорти“ взема двадесет хиляди върху основната ти цена. Това означава, че ти ще се обогатиш с двадесет, а ние с пет хиляди.
Свих рамене. Не ми пукаше. Вече бях решила да се съглася да си сваля дрехите. Тези допълнителни двадесет хиляди щяха да ми помогнат да се доближа по-бързо до целта си. Най-малкото щяха да покрият неизплатения заем, взет за първата година на Мади в училище.
- Съгласна съм. Стига да не трябва да спя с него, ще позирам гола.
Дори когато го казвах на глас, думите ми бяха лишени от искреност. Със сигурност яко го закъсвах. Още не бях напуснала Уес и вече ми течаха лигите по следващия на опашката. Аз съм една курва и това е.
- Добре, разбрахме се. Полетът ти е точно на първи. И направи така, че да си на този самолет. Последният ти ден с господин Чанинг е двадесет и шести януари. Така ще имаш време да се погрижиш за външния си вид, да си оправиш косата, тялото, както и да ти прегледат всички онези места. - Засмях се на израза й. - Ако няма нищо друго, ще те оставям.
- Лельо Мили?
- Госпожица Милан, не забравяй - предупреди ме тя.
- Извинявай. Знаеш, че пред клиенти никога няма да те нарека така, нали? - тонът ми беше крайно сериозен.
- Какво има, Миа? - Този път гласът й беше делови и в него нямаше нищо, което да загатва, че ми е близка роднина.
- Възможно ли е придружителките да се виждат с някои от клиентите си на лична среща, след като им изтече договорът?
- Не! Не ми казвай, че си си паднала по господин Чанинг!
- Не, не, не е това. -Не съвсем, уверявах сама себе си.Не, не е това, наистина не е. Вероятно.- Просто станахме добри приятели и ми се иска да не слагам точка на тази близост, без да нарушавам някакви правила.