- Без докосване - скара ми се набързо.
Ха, така значи бе решил да играем. Искаше пълен контрол. Мамка му, това означаваше, че се кани да ме чука без никакви граници, да ме докарва до ръба, да ме захвърля отвъд него, и то не един, а колкото пъти си пожелае. Беше го правил веднъж. Преживях толкова много оргазми, че почти припаднах, докато го яздех. Това бе най-чувственият момент в моето съществувание. До днес.
Отвори ме с връхчетата на пръстите си и прокара език, с което веднага ме изстреля в орбита. След оргазма той се изтегли надолу и започна да говори. Думите му бяха мръснишки, накъсани.
- Да те чукам.
- Да те докарвам до оргазъм.
- Да усещам вкуса ти.
- Да те смуча.
- Още. Още - простена гърлено. - Господи, Миа, мога да те вкусвам с уста цял ден - изрече през зъби и засмука клитора ми. Силно. Излетях към втория си оргазъм.
Цялата треперех, не усещах ръцете и краката си, но той грабна омекналото ми тяло и ме издърпа във водата. Шокът ми подейства като електрически ток. Всичките ми органи се разбудиха. Бяха като подпалени, като гърмящи фойерверки, докато оргазмът ми бавно отшумяваше. Преди да се съвзема напълно, той вече бе увил краката ми около кръста си и бе опрял гърба ми на ръба на басейна.
- Ще те чукам така сладко, Миа. Ще направя всичко, че да ме усещаш дори когато си отидеш.
И тогава тласна силно в мен. Не знам кога се бе събул, но панталоните му плуваха някъде из басейна като морска котка в океана. Нагоре все още беше облечен с риза, имаше дори вратовръзка. Държах се с все сила за мократа материя, докато тласкаше в мен. Дори не знам дали осъзнаваше, че говори. Но аз го слушах. И се вкопчвах във всяка дума, допусках всяка фраза до съзнанието си и я прибирах там, за да мога да се върна към този миг някога. Винаги, когато пожелая. Имах нужда от него. Липсваше ми. Вече.
- Аз бях тук. - Тласък. - Бяхме заедно. - Тласък. - Обожавам това. - Тласък. - Помни ме. - Тласък. - Помни ме - каза високо и ме закова, влезе до края в мен и натисна онази точка, която даде старта на най-силния, най-дългия оргазъм в живота ми.
Пищях. Тялото ми вече не беше мое. Гласът ми не беше мой. Свърших с неговия език в устата си. Движеше го в същия ритъм, с който се плъзгаше в мен.
Бяхме все така залепени един за друг, когато ме заведе чисто мокра до стаята си и ме сложи да легна на спалнята му. Остави ми време да си поема дъх, докато си махне вратовръзката и ризата. После ми разтвори нозете и езикът му погали твърде чувствителната кожа между краката ми.
Заедно. Свързани. Отново.
Този ден Уес не ме чука.
Не правихме секс, а любов.
Агонизиращо бавна, сладка любов.
* * * *
- Здрасти, боклук! - Гласът на най-добрата ми приятелка Жинел прозвуча в слушалката не само малко грубо, но и леко раздразнено.
- Не боклук, а проститутка - поправих я. - Аз съм работещо момиче - опитах се да разведря настроението, но не успях.
- Аха, да. Да яздиш пениса на Уес, може да се нарече тежък труд, предполагам - отвърна тя с едва доловима нотка на хумор. Моето момиче щеше да ми прости.
- Не всички имаме талант да танцуваме като богини - контрирах я набързо.
- Правилноооо - проточи тя думата.
- Липсваш ми. - Гласът ми излезе задавен. Исках да се изритам в зъбите, задето си позволих да дам външен израз на емоцията. По линията премина дълбока въздишка.
- И на мен ми липсва грозната ти физиономия. Когато си край мен, ме свалят доста по-често, понеже аз съм тази с красивото лице. Знаеш как е.
И така пак бяхме най-добри приятелки.
- Как е баща ми? - попитах, но се страхувах да чуя отговора.
- Физически по-стабилен. Все още не се е събудил. Преместиха го от интензивното, така че това е добър знак.
Да, беше добър знак. Това означаваше, че ще живее, но все още не беше в безопасност.
- Казаха ли защо не излиза от комата?
- Не говорят много, Миа. На практика аз не съм от семейството му. Знаеш.
Ceгa беше мой ред да въздъхна. Жинел ми беше далеч по-близка, отколкото многото ми роднини от страна на майка ми и баща ми. Тя бе единствената ми приятелка, единствената, на която имах пълно доверие.
- Благодаря, че го наглеждаш вместо мен. А Мади? Успях да говоря с нея само веднъж в едно от междучасията. Май всички в класа й се надпреварват да й сритват задника.
- Така е. И е притеснена, защото не разполага със средства. Сметките се трупат. Искаш ли да й дам някакви пари в брой?
- Не, не, имам пари. Е, ще взема след седмица. Сумата ще бъде достатъчна, така че ще й пратя да плати разходите и да си купи храна. Но скоро ще имам много повече. Само трябва да се кача на самолета другата седмица и онези сто хиляди отиват в сметката ми. После ще ми дадат допълнително двадесет хиляди и тези пари ще са само за мен.