- Как ще изкараш тези двадесет хиляди само за себе си? - Чувах как засмуква цигарата и вдишва. Вероятно почивката й свършваше и затова пушеше. Загледах се в назъбения нокът, който гризях.
- Другият ми клиент е художник. Ще бъда негова муза или някаква такава глупост. Иска да позирам гола. Ако го направя, изкарвам двадесет хиляда отгоре.
Чух я как изпуска дима.
- Мамка му! Аз си събличам дрехите всеки ден и никой не ми дава двадесет хиляди. Я ме свържи с тая леля Мили. Искам да изкарам малко сериозни кинти. Полага ми се - извика раздразнено тя и аз се засмях.
Жинел никога не би напуснала Лас Вегас. Господи, колко беше хубаво да говоря с моето момиче. Тя ми напомняше за всичко, което аз бях, за това къде бяха корените ми и че все още съм самата себе си. Макар и облечена като кукла Барби, макар и да се налагаше да играя ролята на жена, за която се редят на опашка, сякаш всеки иска да подържи трофея за малко, аз все още бях Миа Сондърс. Момичето, което само отгледа малката си сестра, което само се грижеше за себе си, и което щеше да спаси задника на баща си. За пореден път. Да се надяваме и да е последният. Оставаше ми само вярата, че когато излезе от комата и разбере какво се е случило в резултат на направения от него погрешен избор (по точно много грешни избори), ще си извади някаква поука. Ще потърси помощ във връзка с алкохолизма си. Ще се срещне с терапевти. Бях му дала тонове брошури за безплатни програми, организирани от местните клубове на анонимните алкохолици. Може би, може би, колкото и да се съмнявах, този път щеше да осъзнае грешките, с които бе осеян пътят му надолу към разрухата.
- Ще се прибираш ли изобщо до Вегас? - попита Жин, докато вадех роклята за предстоящото вечерно светско събитие.
Уес щеше да ме води на някакво парти с танци. Целият екип на новия филм се очакваше да е там. Щеше да е забавно. Щях да се запозная с много известни хора. Хора, с които се надявах един ден да работя. На този етап обаче моята евентуална бъдеща кариера не се забелязваше никъде на хоризонта. Странно как се обръщат нещата. Най-сетне познавах хора във филмовата индустрия, но нямах никаква възможност да се отдам на каквито и да е ангажименти, да отида на поне едно прослушване. Бях натиснала копчето на тези си мечти на пауза за неопределено време, докато изкарам баща си от блатото на дълговете му.
- Де да можех. Заминавам направо за Сиатъл, три дни след като напусна Малибу. В рамките на тези три дни леля ми ме е записала на един милион процедури за разкрасяване. Но ще опитам другия месец. - Дори на мен самата ми прозвуча нереално.
- Хей, знаеш, че искам да дойдеш и да видя дебелия ти задник, но нямай грижи. Всичко тук ще е наред, докато разчистваш лайната на баща си. Мамка му, Миа! Този път ще се поучи от простотиите, които забърка. Не бива вечно да отлагаш собствения си живот заради него.
- Нямам избор - изскимтях. - Ако не го направя, ще го убият. А и той е в кома, Жин. Не може да се защити, не може да стори нищо.
Звучахме като изтъркана плоча. Обичах Жинел повече от всичко на света, но тя не спираше да ме заяжда заради глупостите на татко, как вечно съм била робувала на идеята да го спасявам. Не съм го искала. Не става дума за моя избор. Но не можех просто да го оставя да го наранят или убият. Горилите на Блейн бяха кофти копелета. Самият той беше студенокръвно влечуго. Не би се и замислил, преди да убие баща ми. По-скоро би се замислил как да не опръска с кръв скъпия си костюм, отколкото дали да го пречука, или не. За него хората бяха просто случайно изправили се на пътя му жертви. И аз бях една от тях. Измамно, лъжливо лайно. Боклук.
В слушалката долових шумолене. После чух подрънкването на слот машините - Жинел очевидно се връщаше в казиното.
- Просто ми обещай, че ще намериш начин да живееш и своя живот.
- Обещавам. Обещавам. Освен това в Малибу се забавлявам истински. Уес ме научи да карам сърф.
- Това е яко. А аз дори не съм виждала океана - простена тя. - Когато станеш богата, червива с кинти, ще ме заведеш ли да го видя?
Засмях се:
- И да гледам курвенския ти задник по бански? - престорих се, че повръщам.
- Ти си луда. Отменям статута ни на най-добри приятелки.
- Не можеш да го сториш. Статутът ни на най-добри приятелки е факт, който няма как да опровергаеш. Той просто съществува. Като десетте божи заповеди, гравирани върху камък - казах.
- Наистина ли току-що те чух да правиш връзка между приятелството ни и десетте божи заповеди?Сериозно ли?
- Ами... да.
- Ще гориш в ада, така да знаеш - отвърна Жинел някак равно.