- Ако това се случи, в твой интерес е да си довлечеш похотливия задник и да ме издърпаш.
Тя се засмя, а аз притиснах здраво телефона до ухото си и се усмихнах.
- Знаеш, че ще го направя. Обичам те, курво.
- Аз те обичам повече, парцал.
ГЛАВА ОСЕМ
Ресторант „Нобу“ в Малибу беше много изискан и скъп. Сякаш влизаш в свой собствен луксозен свят. Всички актьори, продуценти, режисьора на „Код Чест“ бяха вече тук. Не бяха много. Може би около четиридесет души.
Когато пристигнахме, хостесата ни отведе в запазено специално помещение във външната част на ресторанта. Огромната веранда беше с естествен дървен под. Плетените бамбукови столове, покрити с възглавнички, бяха наредени около дървени маси. Просторната тераса предлагаше панорамна гледка към океана. Необятно пространство от вода и пясък. Слънцето точно залязваше. Цветовете на небето сякаш се удряха в повърхността на океана и отскачаха нагоре. Беше зашеметяващо. Уес ме придърпа в прегръдката си, и аз се улових за парапета. Той ме нагласи пред себе си и ме притисна към тялото си.
- Красота - изрече и прокара нос по врата ми.
- Много е хубаво, да - съгласих се.
- Не говорех за гледката, а за теб. - Уес захапа онова местенце, където се свързваха шията и раменете ми, и тялото ми изтръпна от бързо нарастващо вълнение. То се настани у мен и продължи да се разлива по вените ми, докато не почувствах сладка болка.
- Ласкател - ощипах го по бедрото.
- От това заболя! Чакай само да видиш дали някога пак ще ти направя комплимент - отсече той с престорен гняв.
Обърнах се, сключих ръце около врата му и го целунах. Нищо неприлично, просто два чифта слети устни. Целия ден, докато беше на работа, ми липсваше толкова много и сега за пръв път днес бяха така близо до него. Той простена в устата ми, отдръпна се назад и просто се загледа в мен мълчаливо. После поклати глава и се усмихна. Усещах, че иска да ми каже нещо, но точно в този момент не знаех дали ще мога да се справя, дали ще мога да го понеса.
- Хайде да си вземем за хапване и пиене - предложих и раменете му се отпуснаха, като че бе разочарован.
Естествено, успях целенасочено да съсипя мига.
- Разбира се - отвърна той, хвана ме за ръката и ме поведе към бара. Сдобихме се с напитки и после един от сервитьорите ни предложи азиатски хапки. Докато пийвахме и си приказвахме, през тълпата си запробива път най-красивата жена, която някога бях виждала. Беше облечена в тъмночервена рокля без презрамки, която очертаваше перфектните й големи гърди. Падаше точно над коленете. Имаше изумително дълги крака. Беше с гъста черна коса като моята, само че беше накъдрена на малки подредени спирали, които галеха перлената й кожа. Сочни червени устни, прекрасни очи, ефектно гримирани в опушени нюанси. Тази жена присъстваше в мокрите сънища на всеки мъж. Тя бе кошмарът на всяка жена. Това обаче не важеше за мен. Аз просто исках да съм тя!
- Джина! - Уес подаде ръка на красивото създание. - Позволи ми да те представя на приятелката си, Миа Сондърс.
Очите й се разшириха и устните й се извиха в усмивка, когато улови начина, по който изрече думата „приятелка”. Като приятелка, а не като гадже. И разбира се, веднага сложи малката си длан върху рамото му, вдигна поглед към него, запърха с огромните си мигли и едва след това се обърна към мен. Уес бе напълно запленен от това същество. По дяволите, аз самата бях очарована. Истинска красота като нейната не се срещаше много често.
- Джина Делука - подаде ми ръка тя и се здрависахме. - Всеки приятел на Уес е и мой приятел.
Гласът й звучеше сякаш тихо тананика балада, която само жени като нея могат да пеят. Веднага щом се ръкувахме, тя застана пред мен, закривайки Уес от погледа ми, и притисна гърди в него.
- С нетърпение очаквам да започнем работа по филма ти. Очарователна предпоставка за едно прекрасно изживяване. - Ръката й се плъзна по ревера му.
Уес стоеше безмълвен пред нея и се взираше в магнетичните й очи. Имах чувството, че се натрапвам в тяхното лично пространство. Е, със сигурност никой нямаше нужда от моето участие в този разговор. И независимо от всичко, което си бях обещала, започвах да ревнувам. Не, нямах никакво право да претендирам, че Уес е мой. Но през следващите няколко дни, той наистина беше само мой, по дяволите!
Опитах се да си прочистя гърлото, покашлях се, но това не й попречи да продължи да го хипнотизира.
- Може да минем някои от сцените в дома ми, знаеш... за да мога по-добре да навляза в ролята на героинята. Да я почувствам. - Тя облиза устните си и цялото ми същество се сви в нажежена до бяло топка от бяс. За каква се мислеше тая?
- Ами... да... разбира се... ами... - опита се да отговори Уес, но само това успя да избърбори. Избутах я от пътя си и любезно прекъснах разговора им.