- Мило, умирам от глад. Готов ли си да седнем да хапнем? - запримигвах с клепки и аз, но бях убедена, че моите мигли далеч не постигаха същия ефект.
Уес ме погледна, поклати глава и по устните му се плъзна усмивка. Придърпа ме през кръста и ме залепи до себе си. Очите му грееха.
- Всичко за теб, Миа - отвърна и ме целуна по челото. - Съжалявам, Джина, извини ни.
Взрях се в красивата чернокоса хищница. Устата й беше отворена от изумление, задето бях дръзнала да й прекъсна игричката, но истината е, че тя прекъсна нас, като си навря задника между мен и Уес.
- Миа? Като във филма? - попита с учудване.
Уес ми отправи усмивка, която можеше да свали бикините на всяка една жена, присъстваща на партито. И не само там.
- Исках да имам нещо, което да ми напомня за моето момиче - обясни той, без дори да поглежда към Джина. Точно тези думи, казани точно по този начин, напълниха сърцето ми с щастие, но и с тъга, защото скоро трябваше да тръгна.
- Да ти напомня? Къде заминаваш? - обърна се тя към мен и скръсти ръце върху облите си като ябълки гърди. Поех си дъх и затворих очи.
- Сиатъл. - Веднага улових болезнената гримаса, която се изписа на лицето на разочарования Уес.
- О, така ли? Защо?
- По работа. - Нямах какво друго да кажа. Това си беше истината. Изобщо не възнамерявах да й разправям как Уес ме е наел само да му помагам и че е напълно свободен да се наслаждава на откритите й опити да го събори в леглото си. Джина завъртя очи.
- Какво работиш?
- В този случай специално ще бъда модел на един художник. Ще ме рисува.
На лицето й се появи изкуствена гипсова усмивка.
- И ще бъдеш ли облечена по време на тази артистична сесия? - Джина заби ножа право в целта.
- Джина, мисля, че беше достатъчно - намеси се Уес. - Ще се видим на снимачната площадка. Хайде, Миа, да си вземем за ядене и да намерим къде да седнем.
Той стисна ханша ми, обърна ме в противоположната посока и ме поведе далеч от красивата актриса. Настанихме се на маса в ъгъла, откъдето гледката към нощния океан беше още по-изумителна. Сервитьорът ни донесе по още една напитка и сложи между двама ни плато с хапки. В мига, в който усетих как пухкавото тесто се топи върху езика ми, Уес ме нападна:
- Сиатъл значи? - Кимнах. Не исках да обсъждам това точно с него. - И Джина беше ли права в предположението си?
Напъхах в устата си още една хапка от рибния деликатес и едва не простенах от удоволствие. Мамка му, това място беше изумително.
- Беше ли права, Миа? Гола ли ще бъдеш пред този художник, докато те рисува? - Не отговорих, само свих рамене. - Задавам ти елементарен въпрос, Миа - продължи той през стиснати зъби.
- Може би. Той прави и голи портрети, така че не е изключено - отвърнах най-сетне. Мислех си, че този отговор е по-приемлив, отколкото би била цялата истина или пък откровено грозната лъжа. Уес поклати глава и отпи продължителна глътка от бирата си.
- Мамка му, имам нужда от истинско питие. Шибано силно питие. - Той скочи и се стрелна към бара.
Седях и мислех как всичко се обърна тази вечер. Аз го ревнувах, сега той ме ревнуваше от някакъв мъж, когото нито аз, нито той знаехме какъв е. Какво по дяволите се случваше?
Когато Уес дойде, носеше чаша с кехлибарена течност. Стомахът ми се обърна. Още първата ни вечер той направи жест да не посяга към уиски и аз наистина го оценявах. Но сега го пиеше като вода.
- Защо си ядосан?
- Не съм ядосан - поклати глава, но зъбите му бяха стиснати и един мускул на челюстта му трепереше.
- Мисля, че познавам, когато си гневен. Живеем заедно от един месец.
- Искаш ли изобщо да се захванеш с нещо подобно? Сиатъл? - попита след доста време.
- Не става дума за това какво искам, а за това какво съм длъжна да направя - прошепнах високо, приведена към него. Той се огледа.
- Нищо не си принудена да правиш! Всеки човек има право на избор. Можеш да останеш.
Ето какво се бе опитвал да ми каже. Уес определено искаше да остана, макар да знаеше много добре, че не мога.
- Недей...
- Защо не? Да не би случайно да рискуваш да почувстваш нещо? - изсмя се той.
Станах и излязох. Уес не ме последва.
* * * *
Събудих се от звука на счупено стъкло, а бях заспала толкова дълбоко. Изправих се, излязох на пръсти в коридора и без да издавам звук, намерих Уес. Гледаше сакото си и се смееше. Очевидно се бе опитал да го съблече, но ръкавът се бе усукал и все не успяваше. Приближих се до него и дръпнах ръкава да го освободя. Идеята се оказа лоша. Той скочи върху мен, отнесе ме като булдозер до най-близката стена и веднага залепи устни върху шията ми. Захапа ме толкова силно, че изпищях и се опитах да го отблъсна.