- Но ако наистина държа да помогна?
- Уес, ти си ужасно мил човек.
Той поклати глава и се облегна назад.
- Не, Миа, не съм. Аз съм егоист. Не желая да си отиваш. Не искам да се събличаш пред някакъв богат канадски художник и да му позираш гола. Искам те при мен. В моя дом, до мен в леглото ми. Ще платя каквато и да е цена, за да го постигна.
Въздухът се изстреля от дробовете ми, сякаш някой ме изрита в гърдите.
- Обичаш ли ме, Уес?
Погледът му отскочи към мен.
- Хм... - той облиза устни, след което захапа сочната плът на долната. Искаше ми се да я целуна. - Знам, че те харесвам. Много.
Усмихнах се и прокарах пръст по носа му.
- И аз те харесвам, Уес. Много. Но това е нещо, което трябва да направя сама. Не само заради баща си, макар че това е основната причина, но и заради самата мен. А сега не бива да се разсейваш с моите дела. Следващата седмица започват снимките на филма ти. За пръв път ще си на снимачната площадка и като режисьор.
Той разроши косата си с пръсти.
- Знам, но това не променя факта, че те искам до себе си.
- Напълно съм наясно, че не го променя. И ако трябва да съм честна, ще кажа, че аз също не искам да си ходя. Но ще тръгна. Ти и аз? Ще си останем приятели, нали?
Въздъхна и придърпа тялото ми върху своето. Сложих ръце върху гърдите му и опрях брадичка под шията му.
- Разбира се, че ще останем приятели. Ти си най-страхотното момиче, което съм имал в живота си. - Веждите ми се стрелнаха нагоре от изумление. - Искам да кажа приятел, който е момиче.
- Разбирам - погалих устните му.
- Значи, тръгваш след два дни и аз не мога да направя нищо, та да променя решението ти?
Поклатих глава и я отпуснах върху сърцето му. Стабилният му ритъм ме унесе, докарвайки ме до състоянието между съня и реалността. Дълбоко в душата си знаех, че единствената причина да остана,да обмисляда остана, би била една: ако той ме обича. Нямаше никакъв начин да оспорвам пред себе си, че се влюбвах в него. Една частичка от мен обаче ме дърпаше назад, защото разбирах, че любовта не е залог, който може да се сложи на масата. Не и след като се бях влюбвала във всеки мъж, с когото бях преспивала. В случая с Уес бях охранявала сърцето си с такова настървение, че той бе успял да открадне само малки парченца по пътя си към него. Но иначе си бе останало цяло и аз държах целия контрол върху него.
- И накъде се отправяме от тук нататък? - попита той, плъзна ръце към дупето ми и го стисна. Това ми напомни колко много щяха да ми липсват уменията му в леглото. Да се върна към моя работещ с батерии любовник, не беше сред първите ми желания, свързани със Сиатъл. Например едно от нещата, които бях запланувала, беше да видя Космическата игла, кулата напомняща огромен пенис, но не и отново да прибегна до вибратора си.
- Какво ще кажеш да оставим всичко както е сега? - предложих, но той веднага помръкна. - Най-добри приятели? - опитах пак. Уес ме повдигна за кръста и ме плъзна по твърдия си член, стоманената му пулсираща дължина ме промуши. Исусе, този мъж беше надарен! И знаеше как да използва даденото му от природата. - С екстри? - прошепнах, когато влезе рязко в мен. - Най-добри приятели с екстри - заключих и отметнах глава назад, опрях се с ръце на мускулите на бедрата му и ги стиснах с все сила. Тялото му се изопна.
- Сега вече можем да говорим за спогодба. - Той ме вдигна нагоре и после ме пусна рязко по себе си. И двамата извикахме в един глас:
- Сега ме чукай.
ГЛАВА ДЕВЕТ
- Какво ти се прави днес? - попита Уес, когато влязох в кухнята. За моя изненада той готвеше. По-точно обръщаше палачинки. Огледах се за госпожа Крофт.
- Къде е Джуди?
- Дадох й почивка днес. Понеже е последният ти ден, исках да бъда само с теб. - Усмихна се и ми смигна.
Седнах на високия стол пред барплота, където той довършваше приготовленията по закуската ни. Палачинките не бяха изгорели. Ухаеха прекрасно. Гледах с обожание купчината пред мен. От крайчетата се стичаше масло и гъст сироп. После Уес извади сметана, украси ги и побутна чинията към мен. Върху палачинките бе нарисувал със сметана усмихнато личице.
- Щастливи палачинки - размърда палаво вежди.
Засмях се. Този мъж ми напомняше фазите на луната. Толкова много нюанси, събрани в едно. Работохолик, сърфист, човек, който си наема платена придружителка, кара джип, богаташ, който прави палачинки и ги украсява със сметаново усмихнато личице.
- Какво има? - облегна лакти на плота и наклони глава настрани. Не се беше бръснал тази сутрин. Истински обожавах двудневната му брада, която вече бях свикнала да виждам. Прокарах връхчетата на пръстите си по боцкащото му лице, поклатих глава и се захванах с палачинките.