- Исусе! Изроди - прошепна тя и внимателно прокара пръсти по косата си, прибирайки един малък кичур зад ухото, докато тихичко се съвземаше. Бях я виждала да го прави и преди. Мили беше изкусен манипулатор и можеше да контролира емоциите си по-добре от всеки друг човек, когото познавах. Ценях този й талант. Имах нужда, копнеех да съм като нея поне в това отношение.
- Да. И миналата седмица, докато седях до леглото на татко в болницата и държах системата с Вигил2, една от маймуните на Блейн дойде да ме види. Каза, че това е краят на баща ми, че ако не върне парите с лихвата, ще го убият. И после ще си търсят кинтите от мен и Мади. Наричали го „дълг на останалите живи“, каквото и да значи това. Така че задължително трябва да събера един милион. Бързо.
Леля Мили стисна устни между палеца и показалеца си, като бавно и замислено прокарваше нокътя на показалеца до палеца под долната устна. Не спираше да го прави. Почукването на нокътя й ме докара до лудост. Как можеше да е толкова безчувствена? Като мазол. Животът на баща ми, на малката ми сестра, моят собствен живот бяха в опасност. Добре, никога не й е пукало за татко, но винаги е имала слабост към мен и Мади.
Очите й се стрелнаха към мен. Жестоки, блеснали от някакво мистериозно вълнение.
- Може да бъде постигнато. За година. Мислиш ли, че ще ти дадат година, ако им плащаш на вноски? - Веждата й се изравни с другата и цялото й внимание беше вече концентрирано върху мен. Космите на ръцете ми настръхнаха, веднага изпънах рамене в опит за самоотбрана. Поклатих глава.
- Не знам. Убедена съм, че Блейн си иска парите, и при положение, че между нас имаше нещо, бих могла да опитам да се спазаря. Това садистично болно копеле винаги ме е харесвало, когато съм на колене пред него. Да го моля.
- Запази си сексуалните преживявания за себе си, кукличке - каза тя и ми пусна зловеща усмивка. - Изглежда ще се наложи да те пратим да работиш. Веднага. Само хора с големи портфейли. Трябва да задвижим всичко много бързо. Утре сутринта те искам тук за фотосесия. Ще продължи целия ден. Ще направим статични снимки, видео и така нататък. Незабавно ще ги дам на хората си да ги качат на кодирания ни сайт.
Всичко ставаше прекалено бързо. ДумитеМоже дa сепостигнекънтяха в ушите ми, сякаш в главата си имах жица, по която някой бе пуснал електричество. Един сал дълбоко в морето, заобиколен от акули, но въпреки тях той продължава да плава.
- Трябва ли да спя с тях? Искам да кажа... знам, че има различни видове придружителки... - Затворих очи и зачаках отговора й. Тогава усетих как нещо топло покрива дланите ми. Тя ги вдигна и притисна една в друга, обгръщайки ги със своите.
- Кукличке, не трябва да вършиш нищо, което не искаш. Но за да изкараш такива пари, редно е да помислиш и за този вариант. С клиентите имаме неписано споразумение, ако все пак решиш да го направиш. Момичета ми спят с тях и те добавят двадесет процента към таксата. Тези двадесет процента се оставят в брой в плик в стаята на момичето. Нищо от това не минава през мен или през персонала на агенцията ми, понеже проституцията е незаконна в Калифорния. - Мили докосна с показалец брадичката си. - Но моите момичета трябва да получават повече за подобна екстра, не мислиш ли? - намигна ми тя. Аз кимнах неубедително, без да имам никаква идея какво да си мисля по въпроса. - Ще ти правя резервации за цял месец. Това е единственият начин да достигаш шестцифрено число за тридесет дни. - Светлозелените й очи блестяха, грееха така силно - почти повярвах, че всичко е много лесно, ако само мога да се отърва от предразсъдъците си. - Ще те превозваме със самолет до мястото, където е клиентът. Ще си там, където той иска да бъдеш, през този месец. Но аз не продавам секс. Ако спиш с тях, ще си бъде твое решение. Макар че, ако видиш някои от мъжете в списъка ми с чакащи, ще се замислиш дали изобщо си заслужава да се колебаеш, преди да скочиш в леглото. Да не говорим за допълнителното заплащане. - Тя се засмя и се изправи. Мина зад стъкленото бюро, седна, пусна компютъра и без повече приказки, приключи с мен.
Чувствах се като залепена за кожения стол. Не можех да мръдна. Как, по дяволите, щях да накарам този план да проработи, как изобщо щях да го сторя? Тези мисли се въртяха в главата ми като лешояди, кълвяха, ръфаха всички мои морални убеждения, всичко, в което бях вярвала, сякаш то представляваше жива плячка, вече просната на земята, за да бъде изядена.
- Ще го направя - чух се да прошепвам.
- Разбира се, че ще го направиш. - Тя ме погледна над монитора, устните й бяха опънати в изкривена на една страна усмивка. - Нямаш никакъв друг вариант да спасиш баща си.