- Винаги ме изненадваш. Точно когато реша, че вече знам всичко за теб, ти правиш нещо съвсем различно, помиташ ме с някоя изненада.
Уес сви рамене и се зае на свой ред да закусва.
- Какво мога да кажа в своя защита? Трябва да те държа в напрежение, за да има какво да се питаш и да гадаеш. - Той се усмихна и в тоя момент всички онези сълзливи лигави момичешки филми за обожаваните от жените красиви мъже ми се сториха доста реалистични. Един подходящ мъж е в състояние да огрее цялата стая и да накара света да изглежда толкова мъничък. Точно като онова нещо, което идеално пасва тъкмо на местенцето, където пулсира цялата ти концентрация и внимание.
- Да се върнем на първоначалния ти въпрос - казах с пълна уста. Това бяха най-вкусните палачинки, които бях яла в живота си. Дори моите не бяха така добри. - Иска ми се да покарам мотора си - добавих и той веднага кимна.
- Съгласен. Къде отиваме?
Усмихнах се и преметнах рошавата си заради съня и секса коса през раменете.
- Където ни отведе моторът. Няма значение къде отиваме, важно е самото пътуване.
Уес мина покрай плота, седна и се обърна към мен. Очаквах да ме целуне. Обикновено това беше първото нещо, което получавах сутринта - целувка. Но днес беше различно. През този последен ден се усещаше бремето на обречеността, на задаващия се край. Вместо с целувка бях ощастливена с голяма бяла топка сметана върху носа.
- Това беше много дълбока мисъл - каза той с каменно лице, но едва се сдържаше да не се разсмее. Сръгах го:
- Млъквай, по дяволите.
- Хайде, Миа. Не е важно самото каране, а пътешествието? Откъде го измисли? Кажи ми истината. Беше изписано като мото на документите, които са ти дали при покупката на мотора, нали?
- Но е вярно! - поклатих глава и продължихме да закусваме. От време на време Уес ме побутваше с лакът, не силно, а колкото да ми напомни, че е там. Ако трябваше да съм честна, щеше да ми липсва. Много повече, отколкото бях готова да призная пред самата себе си. Много, много повече.
- Исусе! - С тези думи Уес влезе в гаража, където бях оставила мотора си. Но очите му бяха изцяло приковани върху мен, обхождайки тялото ми: от черното кожено яке, което бях облякла върху тениската, закупена на концерта на Рейдиохед6, и черните тесни джинси, плътно прилепнали за задника ми, та до издърпаните над коленете велурени ботуши.
- Харесва ли ти? - попитах и преместих тежестта на тялото си върху единия хълбок. Тази поза подчертаваше формите ми, наподобяващи пясъчен часовник, които толкова се нравеха на Уес. Той обичаше жената да има по себе си и малко месо. Слабите като пръчки мадами не му бяха по вкуса. Поне така ми казваше. Може и да ме бе излъгал, за да ми направи комплимент, но от изражението му в този момент беше ясно, че това, което виждаше, определено му харесва. Той метна коженото си яке върху седалката на мотора, обиколи го и след няма и две секунди устата му беше залепена за моята.
За Уес целуването представляваше повече от сексуална игра. Неговата целувка беше като запазена марка. Нещо, което той като че някак запечатваше в кожата ми и така оставаше с мен цял ден, докато го няма. По дяволите, никога нямаше да забравя нито една от неговите целувки. Бяха изумителни. Понякога леко захапваше, друг път просто галеше с език, след което проникваше в устата ми дълбоко и дълго, после пак редуваше ласките. И ръцете му! О, техниката на ръцете му беше абсолютното съвършенство. Знаеше точно къде да помилва, да пощипне, да погъделичка и точно това правеше сега с гърдите и дупето ми. Засмуках езика му, захапах устната му. Той простена, оттегли се леко назад и опря чело в моето.
- Мислех, че ще се возим - казах задъхано в устните му и облизах крайчетата им.
- Да, докато не те видях така. Сега пенисът ми има други намерения. - Не лъжеше. Усещах ерекцията му през тесните джинси. Отдръпнах се с огромно усилие, хванах лицето му в дланите си и го погледнах в красивите зелени очи.
- По-късно. Очакването прави насладата още по-голяма - казах и ухапах устната му за последен път. Той се опита да ми върне ласката, но аз се отдръпнах. Поразкърших се, за да му дам възможност добре да огледа задника ми и преметнах крак през седалката.
- Здрасти, момичето ми - потупах дръжките на мотора. - Готова ли си да покажеш на Уес какво можеш, сладката ми? - миличко говорех на моята Сузи.
- Хм, мисля, че трябва да се изместиш назад, за да мога да седна - подкани ме той и с ръка ми посочи да отида в края, за да се настани пред мен и той да кара.
- Мисля, че не съм те чула добре. Да не би да искаш да ми кажеш, че аз ще се возя? - Веждите ми се бяха залепили за темето от изумление. Уес сложи едната си ръка върху дръжките на мотора, а другата до мен.