И двамата се засмяхме. Той отхапа пак от сандвича си, прокара го със студено мляко и отговори:
- Знам какво искаш да кажеш. С теб е лесно. - Наклоних глава и го изгледах. - Не, не лесно в смисъл на достъпно, а лесно като... хубаво. Не ме караш да се потя, за да се чувстваш добре, не си кралица на драмите. Никога не съм предполагал, че една връзка може да е така... Да е такава.
- За мен никога преди не е било лесно. Винаги е имало нещо нередно - признах.
Загледа се в далечината, а аз в профила му. Когато става дума за красиви мъже, десетката - това бе Уестън Чанинг. Дори не му се налагаше да полага усилия да изглежда добре. Беше естествено красив. Непринуден, професионалист. И дори да се събудеше с турели по очите, сърцето ти пак спираше при вида му. Но сега, когато споделяше своя малък таен плаж с мен, когато ме правеше съпричастна към нещо, близко на душата му, бе напълно неустоим.
- Влюбвал ли си се някога? - попитах и очите му се стрелнаха към мен. На устните му играеше малка усмивка. Облегна се на лакти и поклати глава.
- Не, не мисля. Един-два пъти се бях заблудил, че съм влюбен, но както казах, никога не е било лесно. Мисля, че когато си влюбен, всичко следва да е простичко. Нещата трябва сами да се подреждат, разбираш ме, нали? - Кимнах.
- Да, планетите, луната, звездите... всичко на мястото си.
- Да, нещо такова - засмя се той. - Ти?
- Какво аз?
- Влюбвала ли си се? - Толкова дълго мислих по въпроса, че накрая той сложи ръка на рамото ми, стисна го леко и изрече нежно: - Не е нужно да ми казваш, ако не искаш.
- Не, не че не желая да споделя. Просто би било много по-лесно, ако ме беше попитал далиСЪМ СЕ ВЛЮБВАЛА.Не знам как, но успях да хлътна във всеки от мъжете, с които съм била. Но сега, когато седя тук с теб, започвам да се питам дали е било наистина любов, или просто съм била впечатлена от тези типове. Или пък е било само секс.
- Защо според теб е така?
Засмях се, придърпах колене към брадичката си и я облегнах на тях.
- Не съм сигурна. С теб е различно.
- С мен си от месец. Признай, че сексът е най-добрият в целия ти живот. - Завъртях очи, но той продължи: - Ако приемем, че с мен е различно, това означава ли, че ме обичаш?
- Може би - отговорих честно, просто защото не знаех какво друго да кажа.
- Изненада!
- И до изненадата ще стигнем, но по-късно. Нали помниш какво споделих с теб във връзка с очакването? - изтъкнах. Уес се засмя, обърна се на една страна към мен и се облегна на лакът.
- А ако ти кажа, че се влюбвам в теб?
- Уес - изрекох с предупредителен тон. И двамата знаехме, че не бива да навлизаме в тази опасна територия.
- Не, нека поговорим за това. - Накара ме да легна настрани с лице към него. Гледахме се в очите. - Ако ти „може би“ ме обичаш, а аз се влюбвам в теб, не е ли редно да направим нещо по въпроса?
- Да, ще направим - усмихнах се. - Ще останем приятели. Ти се връщаш на работа и ще се трудиш върху филма си. Ще поддържаме връзка и когато изплатя дълга си... -Погледнах дълбоко в очите му и млъкнах.
- Тогава какво?
- Връщам се в Лос Анджелис, където си и ти.
- И въпреки всичко утре заминаваш. - Тъгата в зелените му очи попари сърцето ми. Мина много време, преди да успея да отговоря.
- Да, заминавам. - Кимна и погледна надолу.
- Значи, когато се върнеш... - този пъттойне успя да довърши изречението.
- Не искам да ме чакаш, Уес. Ако откриеш нещо хубаво у някоя друга, възползвай се. Забавлявай се. Мъж с твоята външност винаги може да намери кой да топли леглото му.
- Ти това ли ще правиш? Ще позволяваш на клиентите си да ти топлят леглото? - Тонът му беше суров, по-груб, отколкото бях очаквала, но ми беше ясно, че положението става напечено. Този разговор можеше да съсипе всичко между нас, всичко, което бяхме изградили през последните четири седмици, и да стане така, че никога да нямаме съвместно бъдеще. Време беше да се стъпва много внимателно.
- Само казвам, че през тази година всеки от нас ще тръгне по пътя си. Ще правим това, което ни се иска да правим. - Той въздъхна дълбоко и седна.
- Това означава, че няма да ме чакаш през тази година? - Изпусна въздуха от дробовете си през носа и той излезе бързо - знак за едва сдържано недоволство. Поклатих глава.
- Не, не е така. Имам предвид, че ще постъпя както считам, че е правилно в съответната ситуация за самата мен. И искам и ти да сториш същото. Но не желая да те изгубя и да изчезнеш от живота ми.