Той облиза устни, стисна ръката ми и я вдигна до лицето си за целувка.
- И аз не искам да те изгубя. Просто се опитвам да намеря поне една основателна причина да те пусна да си идеш. Поне едно нещо, което да доказва, че е редно да те освободя от себе си. Защото за мен в тази идея има нещо много погрешно.
Сега аз доближих ръката му до устните си и я целунах.
- И на мен ми звучи неправилно, но така трябва да се случи. Моля те, уважи решението ми. Можеш ли да го направиш? Заради мен? И след време ще видим къде сме и върху какво сме стъпили. Трябва да е достатъчно засега.
- Не е и на милиарди години от това, което смятам за достатъчно, Миа. Но ако е всичко, което ми предлагаш на този етап, ще трябва да живея и с малкото. - Той ме придърпа към себе си и ме прегърна пламенно.
Аз го стисках с все сила, преследвана от мисълта, че скоро ще трябва да си тръгна от него.
* * * *
Целият ми багаж беше натоварен в джипа. Гледах как поема от алеята пред къщата и тръгва към апартамента ми. Шофьорът имаше ключ от малката кутийка, която минаваше за жилище. Щеше да остави багажа ми вътре и да предаде ключа на домоуправителя. Уес очакваше да ме завари у дома, като се върне от работа, за да вечеряме за последно, но аз знаех, че подобна среща ще ме пречупи, ще ме съсипе. За беда. Щеше да ме унищожи.
Предния ден след плажа се прибрахме вкъщи и целия следобед и вечерта правихме любов. Точно така. Не се чукахме. Правихме любов, а не секс. Правихме любов пак и пак, и пак, а накрая заспахме изнемощели в огромното му легло, сгушени един в друг. Но тази сутрин му се обадиха и го принудиха да отиде до студиото. Каза, че ще си е у дома до шест и ще ме изведе на вечеря. Последна вечеря. Само че мен нямаше да ме има. Щеше да е прекалено трудно да се сбогувам след онова, което преживяхме. Вместо да остана за вечеря, реших да споделя всичко, което мисля, на лист хартия. Да му напиша едно банално писмо, но поне щеше да е от сърце.
Просто бях една страхливка, това е.
Уестън Чарлс Чанинг III,
Само като гледам името ти, изписано така, започвам да се смея. Изричал ли си някога на глас цялото си име? Направи го! Заради мен. Забавно е и знам, че ще се посмееш. Поне аз се смях.
Сега съвсем сериозно. Искам да ти благодаря за този месец. Очаквах, че ще ми е омразна всяка секунда, свързана с тази професия, но се оказа, че това беше най-вълнуващото нещо в целия ми живот. Срещата ми с теб беше дар. Ти си дар. Знам, че звучи ужасно тъпо и за малко да гo зачеркна, но е по-добре да чуеш клише от някого, на когото му пука за теб. А на мен ми пука. За мен имаш значение. Голямо значение. Повече, отколкото би ми се искало. Да съм с теб, да прекарам времето си с теб, това ме промени. Мисля, за добро. Сега имам чувството, че мога да преживея някак тази година.
И да науча нещо, а не само да мисля как трябва да отърва баща си. Явно, едновременно с него, ще спасявам и себе си. Удари часът да започна да живея в името на самата Миа.
Ако бях останала и ти бях позволила да се погрижиш за всичките ми проблеми, това щеше да виси над главите ни, да тегне над връзката ни, да я обременява и вгорчава. Сега тръгвам по свое желание, при моите условия. И ние оставаме добри приятели. Най-близки приятели. Приятели с екстри? (Тук смигвам.)
Дали съм тъжна, че си отивам? Да. Не искам да го правя, но ти вече го знаеш. Разбирам, че постъпката ми няма да се отрази добре и на двама ни, но това е единственият начин да бъда свободна. Истински свободна. Какво казват хората? „Ако искаш някого, пусни го да си иде. Ако не се върне, не е било писано.“ Надявам се да се върна някой ден. Ако е било писано, така ще стане, нали? А ако не се получи, всеки от нас винаги ще има един приятел, на когото ще може винаги да разчита.
Искрено се надявам да разбереш всяка моя дума и най-вече от какво е продиктувано решението ми.
Желая ти само добро. Филмът ти ще обере овациите на публиката. Знам, защото ти стоишзадвсичко, а написаните от теб думи са красиви.
Тази сутрин, когато си мислеше, че спя, ти ме целуна нежно и прошепна: „Не ме забравяй“. Уес, обещавам ти, че никога няма да забравя времето, прекарано с теб. Никога нямада забравятеб.
С всичко, което имам, с всичко, което съм,
~ Миа
После целунах писмото, оставяйки отпечатък от плътни червени устни до името си.
Една последна целувка за Уес.
* * * *
Следващите няколко дни бяха кошмарни. Леля Мили ме бе натресла да мина през серия от процедури, преди да отпътувам при онзи секси художник, Алек Дюбоа. Посещенията при фризьора и маникюристите щяха да са приятни, ако не беше ужасно скучно. Като всяко едно нормално момиче обичам да се разкрасявам, но четири часа, посветени на една коса, и още два за ноктите на краката? Това просто беше нелепо.