Големите врати се отвориха, Буньо дръпна решетките нагоре и ме поведе към нещо, което приличаше на склад. Гредите на тавана, както и тръбите, бяха открити и минаваха над главата ми на около десет метра над бетонния под. Навсякъде се разхождаха хора, половината от които бяха голи.
В какво се бях забъркала?
Фотоапарати щракаха, рефлектори се движеха във всички посоки, докато стоях на входа и се опитвах да разбера какво се случва. Буньо остави багажа ми до стената и ми посочи един мъж, клекнал на земята с апарат, залепен за лицето.
- Господин Дюбоа - каза, обърна се и влезе обратно в асансьора, оставяйки ме сама да се оправям, както знам.
- Човекът има дар слово - издишах въздуха, който бях задържала в дробовете си от доста време. Не знаех какво да предприема. Дали да остана тук и да чакам някой да дойде при мен, или да отида и да притесня човека, очевидно прекалено зает да прави снимки на нещо, което не виждах съвсем добре.
Реших да се огледам и да поразуча новото си работно място. Помещението беше огромно, отворено, но не представляваше дом. На стената в дясно видях стари разнебитени прозорци, които според мен едва се държаха да не паднат. Някои бяха открехнати отдолу, други бяха плътно затворени. Изглежда се отваряха с някаква специална ръчка, което ми се стори много яко, ретро, чаровно. Навсякъде се разхождаха голи или полуголи жени. Когато минаваха край мен, ме оглеждаха от главата до петите, после се местеха от едно бяло платно към друго. Тези платна впрочем бяха огромни. Момичетата не позираха, не съвсем. Просто заставаха до платната и цял отряд от асистенти дооправяше позите им - наместваха я лакът, я крак. После съответният помощник се отдръпваше назад, щракваше снимка и процедурата започваше отначало. Съвсем леки корекции в позата и нов фотос, което ми се стори много странно.
Тръгнах към друга част на помещението, където видях гола двойка, легнала върху едно платно, което трябва да беше поне десет на десет. Един от асистентите се покатери на стълба, към която имаше закрепена платформа, и оттам започна да излива синя боя върху двамата. Методично и старателно, докато покрие всеки милиметър от телата им.
- Не мърдайте! - извика асистентът. - Ще се наложи да започнем всичко от начало и господин Дюбоа няма да е никак доволен - добави той с напрежение в гласа.
Онези стояха неподвижно, притиснали голите си тела. Ръцете на жената бяха увити около главата на мъжа, сякаш се канеше да го целуне. Едната му ръка беше върху задника й, придържаше крака й на хълбока си, а другата бе положена на врата й. Боята се стичаше по нозете им и цопваше на тежки капки върху бялото платно.
- Никакво движение - предупреди мъжът.
Бях толкова очарована от подготовката на сцената, че не усетих как някой се бе приближил зад гърба ми, затова се сепнах, когато нечия ръка отметна косата от врата ми.
- Съвършенство! - прошепна мъжки глас в ухото ми и чифт устни се потопиха в сгъвката между шията и рамото ми.
Направих крачка назад, за да избягам от непознатия, който ме докосваше най-безцеремонно, но се ударих в нещо солидно зад гърба ми. Размърдах се, без да гледам къде стъпвам, и преди да разбера какво става, ботушът ми се закачи за ръба на платното. Политнах към стълбата, на която се бе качил нервният мъж с боята. И после настана пълен хаос.
Онзи, който държеше кофата с боя, се заклати напред. Лепкавата течност полетя като гъсто течно ветрило и после цопна върху платното и мушамата, постлана върху бетонния под. Мъжът и жената явно бяха предусетили бедата. Той превъртя красивата дама с такава скорост, сякаш бе изкарал курс по бойни изкуства към военните сили на Канада. Успя да предпази и двамата от падащия асистент и от боята, която продължаваше да се лее. Спаси и себе си, и нея от платформата, която заканително се клатеше и всеки миг щеше да се сгромоляса върху тях.
Аз обаче нямах такъв късмет. Когато падах назад, токът ми промуши платното, а тялото ми се изви в обратната посока. Глезенът ми се изкълчи. Беше толкова болезнено, че изпищях, докато се приземявах в необичайно сложна поза - задник върху цици. Право в синята боя върху платното.
- Исусе! - Мъжът, от когото се опитвах да избягам, нагази в боята, хвана ме под мишниците и ме издърпа.
Златистокафявите му очи бяха хипнотизиращи. И разтревожени. Малките му бръчици ми подсказаха, че е поне десет години по-голям от мен. Пясъчноруса коса, прибрана в кок на тила, с нишки от старо злато, примесено с червеникаво. Изваяна челюст, плътни устни, очертани от перфектно поддържани брада и мустаци. Никога не бях излизала с мъж с брада, но застанала пред този тук, силните ръце на когото ме държаха здраво до коравото му мускулесто тяло, не можех да си дам логично обяснение защо бях допуснала такъв пропуск. Мъжът беше прелестен, толкова красив, че сърцето ти да спре. Директно те убиваше с чара си. Приличаше на Бен Афлек, но много, много по-секси.