- Водя те у дома, за да си починеш. Вероятно си уморена след полета. А и сега, с този глезен, трябва да легнеш. - Гледаше ме мило и загрижено. - А преди това казах на екипа си да се захващат за работа. - Сега акцентът му беше по-силен. Очевидно живееше в Щатите от доста време. Английският му беше перфектен.
Изсумтях, но не го пуснах.
- Всичко е толкова странно. Съжалявам за картината и за хаоса. За това, че си прецаках крака, а се очакваше да съм величествена в качеството си на твоя муза.
- О, ти си най spectaculaire от всички, имаш най-фините черти. Двете половини на лицето ти са огледални отражения - каза, сякаш съобщаваше някаква новина, значима за цялото човечество. Само аз продължавах да не разбирам. Поклатих глава:
- Какво означава огледални отражения?
Един от облечените в черно мъже, принадлежащ към свитата на Алек, ни последва в асансьора. Носеше единствения ми куфар и натисна копчето за дванадесетия етаж, което беше и последното на таблото. Алек не ми отговори. Просто продължи да ме държи в ръцете си. Сетне излязохме от асансьора и се озовахме в същото като предишното хале. Това тук беше точно толкова голямо като другото долу, но имаше кухня, нещо като всекидневна и две стълбища, за които предположих, че водят към спалните помещения. Нямаше стени, ако не броим един ъгъл с врата. Ако бях от хората, които обичат да се обзалагат, а на мен определено не ми бе непознато, понеже баща ми ме бе научил на всичко, свързано с хазарта, щях да се обзаложа, че въпросната врата води до банята. Алек ме заведе до вратата и... да, баня беше. Заподскачах на един крак към мивката, където той ме пусна да стъпя. Куфарът ми се появи отнякъде и Алек взе да рови в него. След малко извади къси шорти за спане.
- Ето, облечи ги. Ще донеса торба да си прибереш тези дрехи. - След минутка се върна. Носеше черен чувал за боклук. - Ще се оправиш ли сама? - попита, сложил ръка на топката на вратата.
- Да, благодаря.
Веднага щом я затвори, усетих как бузите ми пламват. Как бе възможно да съм толкова непохватна. С два леви крака! Бързо свалих изцапаните с боя джинси и тениската и облякох чиста блуза и късите шорти. После измих боята, доколкото можех да огледам тялото си. Имах нужда от душ, но първо трябваше да уточня детайлите с клиента си, да преценя в какво настроение е и дали ми е ядосан.
Когато отворих вратата, Алек беше там. Преди да успея да изхълцам от изненада, той ме грабна на ръце и ме сложи да седна на един плюшен ъглов диван, тапициран в най-тъмното пурпурно, познато на човечеството. Толкова тъмно, че почти изглеждаше черно. Но когато прокарах ръка по него, видях как материята сякаш се размърда и цветът се променя в наситено патладжанено.
Алек ме настани удобно, като положи крака ми вдигат върху табуретката пред дивана. Прекрачи я и седна, придърпвайки нежно крака ми в скута си. Наведох се леко напред и се опитах да задържа крака си настрани, понеже не знаех как да реагирам, нито какво се прави по принцип в присъствието на мъж, който обича да пипа. Постоянно и без ограничения.
- Сега на въпроса ти за огледалните отражения. - Кимнах и захапах устна. Той вдигна ръка, опря я в центъра на челото ми и я спусна надолу по носа, мина през средата на устата и приключи чак в центъра на брадичката ми. Тялото ми изтръпна. Дали заради докосването, или заради начина, по който ме гледаше - с открито сексуално желание, сякаш бях най-красивата жена на света? Уес ме наблюдаваше така. По дяволите, Уес ме караше да изпитвам подобно усещане. Остро болезнено чувство на вина ме прониза, но го избутах с все сила настрани. Уес и аз не бяхме двойка. Приятели с екстри, да, разбира се, с... надежда за нещо повече. Някой ден. Може би. Не днес. - Ако разсечем лицето ти на две точно тук, в средата... - той пак прокара пръст по линията, деляща лицето ми на равни половини, а очите му сякаш бяха напълно изгубени, докато правеше това - ... всяка от страните ще бъде досущ като другата.
- Но така е при всеки човек - свъсих вежди.
Дланите му обхванаха лицето ми. Дългите му пръсти събираха черните ми кичури по пътя си и ги скупчваха на тила ми.
- Да, ma jolie, но няма да са симетрични. Твоето лице е самото съвършенство. Двете страни са напълно огледални. Абсолютно еднакви. Едната е като другата - нито по-лоша, нито по-красива. Това е необичайно. Изумително. Ти си уникална. - Лицето му неочаквано се долепи до моето и той ме целуна и по двете бузи. - Утре започваме, оui? Днес си почиваш. - Постави една възглавница под подутия ми глезен и добави: - Сега трябва да работя.
Вече се движеше, затова говореше разсеяно, сякаш съзнанието му беше завладяно от нова мисъл, свързана с предстоящата му работа.