Интересен мъж беше този Алек Дюбоа.
* * * *
Не се престраших да се кача сама на един крак по стълбите, така че подскачах из всекидневната цял следобед. После дремнах малко на дивана и се обадих на Жинел и на леля Мили. Те и двете изпаднаха в тотална истерия, задето съм си изкълчила глезена и съм се оставила на милостта на един суперсекси френски художник. Жин ми каза, че съм щастлива кучка, а леля ми завърши разговора със „Забавлявай се!“.
По едно време вратата на асансьора започна да издава скърцащ звук. Можех да чуя как металните врати се отварят със сетни сили. Нищо не виждах от дивана, където лежах, но не се наложи да чакам дълго. Алек вече прекосяваше помещението, понесъл чифт патерици и торба с храна за вкъщи, от която се носеше много приятен аромат на китайско. Без да се церемони, той остави плика на масата, облегна патериците на дивана и седна до мен. Преди да отворя уста да кажа каквото и да било, Алек вече бе обгърнал с длани шията ми, палците му галеха скулите ми, след което отново ме целуна по двете бузи. Устните му бяха топли. Усещането, породено от допира му, не ме напусна дълго след като се отдръпна назад, за да ме погледне в очите.
- Как си, ma jolie?
- Ами, май добре - примигнах и той се усмихна. - Какво означава „mа jolie“?
Устните му се извиха нагоре и той леко килна глава настрани. Ръката му се пресегна към лицето ми и прибра едно паднало върху челото ми кичурче коса. Прокара го по слепоочието ми и после старателно го мушна зад ухото ми. Въздухът около нас бе гъст, натежал от обещанието за нещо, за което все още нямах име.
- На английски се превежда като „красавице моя“.
- О, добре - прошепнах. Не можех да намеря сили да откъсна поглед от тези кафяво-оранжеви очи.
- Вечеря? - попита.
Произнасяше звука Р сякаш го търкаляше по езика си, така вкусно и съблазнително. Кимнах. Докато го гледах как става, как върви към кухнята, как нарежда приборите и пак сяда до мен, гърлото ми пресъхна. Тялото му беше буквално залепено до моето. Ако се отместех, щеше да е прекалено очевидно, а аз не исках да създавам за пореден път лошо впечатление у новия си клиент, така че се наложи да понеса топлината му. И аромата му. Този аромат щеше да ме убие, сигурна бях. Представляваше смесица от бои за рисуване и „Хуго Бос“. Единствената причина да знам името на парфюма му бе, че преди време работех в парфюмерия в един мол във Вегас. Клиентите, които искаха да проверят кое как мирише, ме караха да пръскам всякакви боклуци. И пръсках толкова много, че когато излизах от работа, миришех на потпури. „Хуго Бос“ имаше особено приятен аромат, който нацелваше едновременно ноздрите и междукрачието ми. Право в десетката.
Опитах се да положа усилие да се отдръпна леко встрани. Алек само ме погледна, смигна ми и продължи да реди двете порции Чоу мейн и Кунг пао.
- Надявам се, че обичаш китайско - подаде ми чинията.
Грабнах я нетърпеливо, поднесох я до носа си и вдишах от божествения аромат на пилешкото, примесен с този на разни сосове и нудъли. От чинията се издигаше благоуханна пара. Храната миришеше толкова хубаво, че не сдържах стона си. Устата ми бързо се пълнеше със слюнка и без да се бавя, започнах да ям. Когато вдигнах очи към него, той бе спрял да се занимава с порцията си и ме гледаше. При това, което видях, едва не се задавих. Тези негови очи бяха не горещи, а нажежени. Страстта в тях припламваше неприкрита, гола. Дори не се опитваше да я замаскира.
- Ти си изумително красива - докосна бузата ми и после я обхвана с длан. Неволно обърнах лице към него, за да усетя по-плътно допира му. Бяха минали само няколко дни, но вече ми липсваше мъжко докосване. Алек прокара пръст по долната ми устна. Гласът му бе дрезгав, гърлен:
- Tu es le cadeau de Dieu au monde.
- Какво означава това?
- Ти си дар от Бога, дар за света.
Дар. Алек мисли, че съм дар за света. Красив дар. Не можех да отговоря. Не и когато остави чинията си. Не и когато взе моята чиния и я сложи на масата. Не и когато се наведе съвсем близо до мен, не и когато бяхме на сантиметри един от друг. Но определено отреагирах, когато обърканото ми съзнание регистрира целувката. Топла, сочна и сладка. Устните му минаха като четка по моите. След това той леко захапа чувствителната ми долна устна, прокарвайки език по нея. И може би всичко щеше да приключи дотук, ако не го бях хванала за врата и не го бях придърпала към себе си. Пръстите ми се заровиха в косата му. Попаднах на ластик. Не, не ми трябваше. Не му беше тук мястото. Издърпах го, но той се скъса и косата му с дъх на лимон се изсипа на вълни по бузите ми, богатите къдрици ни обгърнаха насред целувката. Алек обви брадичката ми с длан, завъртя главата ми към себе си и започна да плъзга езика си в устата ми, което ме караше да искам да скимтя, да стена, да хапя. И това и направих. Хапех. Устните му. Както освирепяло от глад животно напада пържола. Но май това не му пречеше. По някое време бях напълно убедена, че изръмжа - да, точно така, изръмжа, което направи целувката много по-дълбока. Неправдоподобно дълбока.