Възбудата преряза тялото ми, скова ме. Исках да го притисна по-силно до себе си. Когато се опитах да се облегна, така че да може да легне върху мен, той се отдръпна. Опря чело в моето и прошепна на език, който бързо се превръщаше в основно възбуждащо средство:
- Tres jolie fille.
Не че не беше така и преди, но след като усетих устните му върху своите, езика му в устата ми, думите му ме галеха така леко, както навярно биха го направили и ръцете му. С цел, с желание, със страст.
- Ще имаме много време да се опознаем физически. Успокой се, chérie . - Тонът му бе мек и ми действаше като балсам предвид пожара в мен. - Искам да ти се насладя, да очаквам с нетърпение да усетя сладкия ти вкус върху езика си, гладката ти кожа под пръстите ми, да видя тялото ти върху платното ми.
Отдръпнах се, но погледите ни останаха преплетени.
- Уау! - преглътнах и захапах устната си. Той се засмя.
- Твърдо вярвам, че „уау“ е прекалено, прекалено слабо казано. Да ядем. Да се опознаем на всички нива. Само тогава физическото проявление на нашето сливане ще бъде сладко.
Алек Дюбоа беше изключително странен човек. Кой по дяволите говори така? „Физическото проявление на нашето сливане“? Сигурно бе посветил прекалено много време да чете онлайн „Попитайте Джийвс“8.
- Ти си странен мъж - заявих, преди да грабна чинията си и да наблъскам огромно количество нудъли в уста. Какъв рай! Почти като целувката, с която ме дари преди секунди. Алек отметна глава назад и избухна в смях.
Нали ти казах, пълна откачалка.
Той взе чинията си, също като мен я сложи в скута си, настани краката си на табуретката до моите и рече:
- О, сладката ми, нямаш никаква представа. Все още. Но скоро ще разбереш. Да ядем.
ГЛАВА
ДВЕ
Тази вечер, след като се наблъсках с най-доброто китайско, което бях опитвала, Алек ме занесе на горния етаж и ме положи да легна на леглото му. Доколкото разбирах, в това огромно помещение нямаше друга спалня, но той определено не възнамеряваше да спи с мен, въпреки целувката. За което му бях благодарна.
Трябваше ми време да намеря себе си в този нов свят. Беше много трудно да приема, че вече не съм в дома на Уес в Малибу, в къщата, скрита сред зелените хълмове, и не мога да се мушна като буболечка в леглото си от облаци. Не. Сега бях положена на огромно легло с твърд, но удобен матрак, заобиколено от материи и предмети в хладни цветове. Меко синьо, цвят на пирен, няколко различни нюанса на нощта. Спалнята беше поставена на ниска платформа, имаше масивна дървена облегалка в горния край, но в долния беше отворена, липсваше преграда. Бяха натрупани много възглавници. Предоставяше максимално удобство и условия за почивка. В стаята видях съвсем малко мебели. Лъскава тоалетка с пет чекмеджета, две миниатюрни нощни шкафчета с лампа върху едното. Другата стена пък представляваше библиотека, наблъскана с книги. Огледах заглавията. Доста от тях бяха на френски. На някои забелязах печат от библиотеката.
Очевидно французойчето обичаше да чете и имаше карта за библиотеката. Този факт ме накара да се усмихна.
Душата ми също се усмихваше. До момента Алек се бе държал с мен предимно като джентълмен. Не ме изпрати обратно с първия самолет, а и беше много внимателен и грижовен след вечеря. Макар че изглеждаше доста отвеян, когато се фокусираше върху мен, искам да кажа, когато ме гледаше наистина, само мен, той ми даваше всичко от себе си. Едно момиче лесно може да свикне да го съзерцават, сякаш целият свят наоколо е спрял да съществува. И после тази целувка. При вълнуващия спомен за топлите му устни по целия ми гръбнак минаха тръпки. Това, че ме целуна, беше изненада, но признавам, че го очаквах. Езикът му, който знаеше много добре как да се движи и да дразни, също бе изненада - приятна. Искам да кажа... да, човекът определено присъстваше осезателно в личното ми пространство. За един ден успя да ме пипне повече пъти от всеки друг мъж преди него в рамките на цялата ни връзка, в това число и Уес, а Уес обожаваше да ме докосва.
Уес. Не, не бих се подхлъзнала на тая динена кора сега. Той много добре знае, че трябва да направя каквото е необходимо, за да спася баща си, а не ще го постигна, като седя безучастна. Иначе няма да съм аз. След като познах онази гореща страст, с която ме дари Уес, бях започнала да копнея за нея, да се нуждая от нея. Без нея се чувствах ограбена. Според мен нещата стояха така - дръпваш лейкопласта рязко, независимо че после ще виеш от болка. Важното е, че трае няколко секунди и край. Подир което ще съм готова да се метна на следващия каубой и да го обяздя, казано с други думи. И точно това имах намерение да направя.