- Седни, ще ти боядисам устните.
Изпъшках, но заподскачах към стола, седнах и завъртях очи, преди Алек да клекне пред мен.
- Случвало ли се е някога да мислиш за нещо друго освен за работа?
- Искаш да кажеш дали не си представям как те целувам, докато не изсмуча дъха от дробовете ти, как разкъсвам тениската ти и захапвам червените ти връхчета и така, докато не започнеш да ме молиш да правя любов с теб?
- Да правим любов? - засмях се, макар че думите му ме разпалваха и ме тревожеха... много.
- Разбира се, chérie . Французите правят любов. Има много начини да се прави любов. Силно. Бързо. Бавно. С внимание. Планирам да преживея всичко това с теб, но сега ще работим. После ще играем.
Кимнах, без да мога да обеля и дума повече. Исках да знам какво означава да „играем“. Подозирах, че се отнася за онази игра, на която се надявах. С божия помощ можеше и това чудо да се случи.
Алек бавно намаза устните ми с лепкавата червена боя. Когато приключи, той ме вдигна и ме понесе към картината.
- Тук става малко сложно. Трябва да поставиш устните си точно върху устните на картината. Ще те насочвам доколкото мога. Ще се приближиш и много бавно ще сложиш устата си плътно върху нарисуваните устни, така че боята да премине от устата ти върху устата на картината.
Погледнах го лошо, но както и вчера не исках да говоря, за да не разваля боята. Наистина не ми се щеше да оплескам нещата. Той хвана главата ми, а аз поставих ръце на стената от двете страни на платното. Приближих се бавно.
- Внимавай да не докосваш картината никъде другаде, иначе ще се наложи да я правя отново - предупреди ме той и по тялото ми мина силен пристъп на паника. Бавно си поех дълбоко дъх, после издишах през носа и се наведох съвсем, съвсем близо. Когато бях в правилната според мен позиция, Алек ме хвана за главата, центрира я леко и после съвсем внимателно ме притисна напред. Издадох устни, целунах изображението си, себеси,и се отдръпнах назад. Той ми помогна да се обърна, за да не загубя равновесие, и ме върна до стола.
На черно-бялата картина сега имаше перфектни червени устни. Изглеждаше сякаш той ги бе нарисувал, но определено личеше, че е целувка. Не беше съвършена, но според мен изглеждаше добре.
- Точно както си го представях. Миа, ти ме изумяваш - Алек съзерцаваше картината с обожание. Ръцете му бяха кръстосани пред гърдите, а дланта му подпираше лицето, докато гледаше ли, гледаше произведението си.
- Чувал ли си някога тази мъдрост: „Направи си снимка, ще изтрае по-дълго”? - засмях се.
Главата му бавно се обърна към мен и погледът ми улови неговия.
- Това тук ще пребъде в нечий дом. Ще се предава от поколение на поколение и ще оставя легенди след себе си.
Е, като излагаше прозренията си по този начин, мисля, че в цялата тая работа имаше някаква магия.
* * * *
През другата част от деня правихме статични снимки. Този път бях напълно гола от кръста нагоре, с лице, обърнато към платното, върху което оставих отпечатък от тялото си.
- Не разбирам защо трябва да съм гола в случая - казах. Ръката ми скриваше голите ми гърди. Останалите момичета бяха съблечени и настръхнали от студ и според мен това не допринасяше за качеството на снимките. Косата ми отново беше пусната и чорлава, само че този път Алек извика един да я разроши професионално. Това ме накара да се смея толкова силно и продължително, че Алек се обърна на пети и отиде да провери какво става с другия му проект. Знаех, че го дразня, наистина. Със сигурност не беше свикнал музите му да му отвръщат или да му създават главоболия. Това ме подтикна да се запитам колко ли музи бе имал преди мен. Мисълта, че бях една от многото, силно ме глождеше.
- Наемал ли си муза досега? - не исках дори да чуя отговора, но не можех вече да сдържа въпроса си.
Той направи снимка, нагласи камерата, каза нещо на един от асистентите си, който нанесе корекции в осветлението, пак щракна и едва тогава ми отговори:
- He, ma jolie. Ти си единствената.
И това беше достатъчно. Харесваше ми да съм единствената муза, която някога е наемал. Не бях сигурна дали това ме правеше по-добра или по-лоша от останалите, но в името на психическото ми здраве реших да се преструвам пред себе си, че е нещо хубаво.
- Какво правим в момента? - попитах и се обърнах с лице към празната част на недовършената картина.
- Ще те накарам да се влюбиш в образа си, което за човека, който гледа тази картина, ще означава послание да обича себе си.
Убедена съм, че очите ми се присвиха по доста неприятен начин.
- Я пак!
Алек въздъхна тежко.
- Ма jolie, трябва да довърша тези статични снимки, за да мога да рисувам, после да вечерям с теб, да правя любов с теб и да се върна да рисувам. Има толкова много работа - звучеше като развалена плоча.