- Tres belle - прошепна и целуна клитора ми.
Там беше деликатен и нежен, но безпощаден с ануса ми. С всяко тласкане на пръста ме караше да отскачам над матрака. Никой не ме бе пипал там, но ми харесваше. Дори бях сигурна, че не искам да бъда докосвана на това място, докато той не го направи, без да ме пита.
Моят французин.
След секунди се повдигна на крака, без да спира да обработва дупето ми, докато другата му ръка бе там, където го желаех най-силно. Простенах и затворих очи.
- Ouvrez les yeux - каза и продължи на английски: - Отвори си очите. - Изпълних желанието му. Погледът му бе почернял. Нямаше никаква следа от златистото кафяво, което бях свикнала да виждам. - Искам да те наблюдавам, да запомня лицето ти, когато вътрешната ти красота е най-ярка.
Той продължи да ме чука с пръст и когато ощипа клитора ми, тялото ми се отвори и аз образно казано излетях, а Алек бе този, който ми даде криле.
Някъде в подсъзнанието си долових шум и латексова миризма. Ръцете му вече бяха на раменете ми и той проникна. Джинсите му драскаха кожата на бедрата ми, докато тласкаше дълбоко в мен. Имах чувството, че това удоволствие никога няма да свърши. Не бях успяла да се съвзема напълно от оргазма, когато вече се забиваше с цялата си дължина в мен. Краката ми се увиха около гърба му. Стисках го, топях се в топлината му.
- Chaud, soyeux, et parfait - каза, преди да ме целуне.
Отворих уста и му позволих да влезе във всяко възможно отверстие, слях се с него така, както исках да го направя още от мига, в който видях снимката му. Не желаех да спира, но в същото време копнеех и той да намери облекчение, да изпита същото, което ми бе дал вече два пъти. Събрах цялата си сила и го претърколих по гръб. И тогава го обяздих, както аз си знам. Дланите му веднага се озоваха на таза ми. Насочваха ме нагоре, надолу, спускаха ме и ме издигаха. Беше прелестен. Мускулите на ръцете му се стягаха при всеки тласък. Върху корема му лъщяха капчици пот. Наведох се, облизах и засмуках едното му зърно.
- Putain oui - изрече през стиснати зъби.
Мускулите на челюстта му се движеха бързо, напрегнато. Пак захапах зърното му, то се втвърди и аз се прехвърлих на другото. Пръстите му се забиха в бедрата ми. Изправих се, отметнах коса назад и дълго го яздих. Силно. Свивах мускулите си около пениса му. Давах му всичко, което имах. Той говореше бързо. На френски. Не разбирах нищо. После се изправи до седнало положение, опрял гръб в таблата на леглото, наклони тялото ми назад и буквално ме плъзна по пениса си. Думите, произнасяни на френски, започнаха отново да се леят, а аз гледах как влиза в мен пак и пак. Колкото и да ми се искаше сега той да е на преден план, не можех да спра свиващия се на топка оргазъм. Усещах тялото си като усукана змия. Алек се приведе напред и захапа едното ми зърно, после другото. Вече не издържах. И тогава главата му се удари в таблата на леглото, а аз се хванах за горната й част, за да запазя равновесие. Това изстреля и двама ни нагоре, въргаляхме се в море от сладост. Единственият звук, който се чуваше, беше тежкото ни забързано дишане, виковете ни, които се сливаха, докато получавахме облекчение. Мускулите ми се сключиха около пениса му, за който съвсем доскоро не си мислех нищо кой знае колко обещаващо. Или поне не допусках, че е възможно толкова много да ми хареса.
Алек не ме пусна, докато не отзвуча и последният трепет на задоволените ни тела. Притискаше ме до себе си. Останахме така, аз седнала върху него, разпъната върху пениса му, ръцете ми стиснали таблата на леглото. Дланите му се плъзгаха нежно по гърба, ръцете, по бедрата ми. Сякаш искаше да се увери, че наистина съм там, че ме има.
Не разбирах.
Когато оргазмът те изстреля, когато те накара да напуснеш орбитата и собствените си измерения, когато удоволствието е дотолкова нечовешко, тогава имаш нужда от нещо успокоително, от някакво несекващо докосване, което да те върне обратно.
Малко по малко сърдечният ни ритъм започваше да се нормализира. Плъзнах ръце към гърба му и го притиснах силно. Той също не ме пускаше. Галеше ме и ме целуваше, докъдето успееше да стигне с устни. Беше хубаво, много хубаво и за да съм честна, ще кажа, че ми напомни за Уес. Сладкия, красив и толкова земен Уес. Мъжът... единственият мъж, в когото бях сигурна, че мога истински да се влюбя. Поех си дълбоко дъх и преглътнах сълзите. Не, не му изневерявах. Аз. Не. Му. Изневерявах. Но колкото и да си го повтарях, не можех да се отърва от усещането за вина, което бе надвиснало над главата ми като острие на нож.
- Какво има? - попита Алек и ме избута внимателно назад, за да види очите ми.