- Знаеш, че те обичам - каза нежно тя с онзи глас, който винаги ме размекваше. - Наясно съм, че искаш всичко и само най-доброто за мен... и аз... - Мади млъкна и при тази тишина тежестта още по-силно притисна гърдите ми. Сърцето ми се разкъсваше. - Миа, трябва да се опитам сама да намеря пътя си. Става ли? Обещай ми, че ще ми позволиш да взема това решение сама, да преценя сама.
Да прецени сама? Малката ми сестра да върши нещо напълно сама? Не, това не влиза в сметките, не става, не става. Успях да затворя устата на обезумялото в мен същество и се опитах да прозвуча така, като че я подкрепям и разбирам.
- Искам да си щастлива, Мадс - едва преглътнах задушаващата ме емоция. - Само ми обещай, че ще прецениш всички възможности и варианти.
Веднага усетих как настроението й се промени и тя отново си беше моята щастлива и безгрижна Мадс.
- О, да, ходя също на лекции по ботаника и е невероятно забавно.
- Какво е ботаника? - Господи колко тъпа се чувствах, разпитвайки малката си сестра какво означава една или друга дума. Бях чувала за ботаника, но не можех да асоциирам това понятие с нищо.
- Наука за растенията - засмя се тя.
Наистина ли ми говореше за наука за растенията? Как така минахме от наука за трупове към наука за растения?
- Растения?
- Аха. Всъщност е много яко. Учим за различните видове растения и за връзката им с околната среда. После ще се запознаем с това как се култивират растенията, за да могат да се ядат или да красят.
Това звучеше странно, но някак по-безопасно и очарователно. Всеки човек обича растения, цветя. А и те не са убийци.
- Това ми харесва - признах.
- Така си и знаех. И... Миа, има едно момче, с което сме партньори в часовете по ботаника. И е ужасно секси. Господи, колко е секси! - Тя пак се засмя като ученичка, каквато всъщност си беше.
Сега тежестта се вдигна от гърдите ми и някаква сила запрати мисълта ми напред към следващата седмица. Ето, това беше разговор, в който можех да участвам активно.
- Така ли? Разкажи ми всичко.
И тя ми обясни как флиртували от две седмици, но въпросният все още не събирал смелост да я покани да излязат. Бил една година по-голям и основният му предмет била тая наука за растенията. Това много ми хареса. Означаваше, че момчето се интересува само от учене. Предложих й тя да го покани на среща и Мади откачи. Нямаше начин сладката ми сестричка да направи първата стъпка, когато се касаеше за момче. Бях толкова горда с нея. И бях още по-горда, че на деветнадесет бе успяла да запази девствеността си. Едва на три пъти беше доста близо да я загуби, но поговорихме и тя реши, че онези момчета не си заслужават толкова значим жест от нейна страна. Щеше ми се да изживее нещо специално и тогава й го казах. Не исках да е като мен. Не желаех да изгуби девствеността си като мен - пияна като тиква, на задната седалка на джипа, с ученическата любов. Скоро след което същият избяга с една мажоретка с по-големи цици и по-нисък коефициент на интелигентност. Бях откровена със сестра си, споделих с нея за своето преживяване. В началото тя беше ужасена, че някой може да ми причини подобно нещо, и след това реши никога да не допуска подобна грешка. Считам, че си струваше да й разкажа за този суперкофти период от живота ми. Ако бе успяла да си извади поука и да прозре нещо, което да й помогне да се предпази сама, значи си бях свършила работата. А аз гледах с огромна сериозност на ангажимента, свързан с отглеждането и възпитанието на Мади. Тя беше най-хубавото нещо в целия ми живот, за което имах заслуга, и бях решена на всичко да й дам увереността, че ще успее.
Щеше да успее заради себе си и заради мен.
След разговора с Мади се почувствах доста по-добре. Мисълта, че се справя толкова добре в училище, че флиртува със свястно, ученолюбиво момче, че сметките у дома са платени... това ми даваш покой и радост. Сега знаех със сигурност, че най-правилното решение в живота ми беше да приема тази работа при леля Мили. Мади имаше пари в брой, храна в хладилника, Блейн си бе получил вноските.
След душа бях в изключително добро настроение. Докато си подсушавах косата с кърпата, чух, че получавам съобщение. Грабнах телефона, седнах на тоалетната чиния по хавлия и се загледах в екрана.
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс
Как е в Сиатъл?