Още като видях името му, усетих пулса на сърцето си да отеква в ушите ми, из стомаха ми се разхвърчаха пеперуди. Нямах представа как ще се развият нещата с Уес. Той каза, че ще си останем приятели през тази година, затова предположих, че това е неговият опит да спази обещанието си. Замислих се как искам да отговоря. Някъде дълбоко у мен безпощадно се обаждаше чувството за вина, задето спя с Алек, но аз го избутах назад. Трябваше да се отнасям с Уес като с приятел, а и от него се очакваше да се придържа към същата договорка. Да, имах дълбоки чувства, да исках сега да седя до него, но моят живот беше друг, беше различен. И нямаше да настъпи промяна през следващите десет месеца и половина.
От: Миа Сондърс
До: Уес Чанинг
Мокро. Знаеше ли, че тук вали всеки божи ден?
Ето, това щеше да свърши работа. Съвсем платонично. Приятелско съобщение. Препрочетох няколко пъти простичкия си отговор и го пратих. Докато сушах косата си със сешоара, получих ново съобщение.
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс
Всеки знае това. Вали точно толкова дни, колкото са и слънчевите. Добре, признавам, проверих прогнозата за времето. Скоро ще се покаже малко слънце. Разбира се, винаги можеш да се прибереш в Малибу. Слънцето е силно и басейнът е топъл.
Остави на Уес да те убеди да се върнеш. Запитах се дали винаги щеше да е така между нас. Някаква лекота, шеговитост, игривост, а под повърхността се е натрупал тежък слой от желание.
От:Миа Сондърс
До: Уес Чанинг
Съжалявам, господин Синоптик. И благодаря за информацията. В Малибу през януари беше много хубаво. Може би ще намина пак следващия януари.
Избрах емотикона с намигващото личице, за да смекча тежестта на отговора си. Така бяхме решили, така го бяхме обсъдили, но наистина не можех да дам никакви обещания. Годината се простираше пред мен, пред нас, и кой знае как и къде щеше да ни завари краят й.
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс
В такъв случай ще очаквам посещението ти с нетърпение. Пази се от дъжда, любима.
Не отвърнах. Не можех. Уес беше всичко, което някога бях искала от един мъж, и дори повече. Но той не бе мой. Може би един ден, някога в далечното бъдеще, но не и сега. Беше ми приятно да си пиша с него. Напомни ми, че има нещо хубаво, нещо, за което да копнея, изпълнена с нетърпение в края на тази година. А до този момент в живота си почти никога не бях очаквала нищо хубаво. Засега обаче имах на разположение красив секси художник. Той запълваше времето ми с преживявания, които щях да пазя като приятни спомени. Разбира се, никога нямаше да забравя преживяното с Уес.
Когато стана шест часа, тръгнах към ателието, както ме бе инструктирал Алек. Не го бях виждала цял ден, което се случваше за пръв път. Беше освежаващо да се порадвам на малко свободно време само за себе си. През тези две седмици бях винаги отгоре му. Фигуративно казано и буквално. Тази мисъл ме накара да се усмихна.
Когато влязох, видях силуета на Алек в срещуположния ъгъл спрямо мястото, където работехме досега. Камерата беше залепена за лицето му. Правеше снимки на мъж, като непрестанно се движеше в полукръг край него.
Въпросният беше застанал пред бял фон на около три метра от него. Беше напълно гол и доста добре... сложен. Мили боже! Не е като да не бях виждала гол мъж досега, но този беше млад, на моите години, с прекрасни мускули и с огромен пенис сочещ нагоре. Опитах се да се придвижа съвсем безшумно, доколкото беше възможно с тези патерици, и застанах леко встрани. От време на време мъжът затваряше очи, увиваше пръсти около пениса си и прокарваше длан по него. После облизваше устните си и се привеждаше напред. Апаратът щракаше с бясна скорост, а Алек го насърчаваше с думи:
- Oui, точно така... Извий тялото си още малко. Представи си, че изнасяш шоу пред момичето си... Освободи си ръката. Сега сложи и двете зад врата си - беше последната му команда.
Имах чувството, че воайорствам, гледайки как този мъж сам си доставя удоволствие, докато Алек улавя всеки миг от случващото се. Опасно, забързано и напоено със секс. Въздухът в помещението стана неописуемо горещ, влага се стичаше между краката ми.
- Fini - обяви Алек след последната снимка, взе една хавлия от закачалката наблизо и я подаде на модела. Той се облече и се загледа в снимките, които Алек му показваше с вдигнат пред очите им апарат.
- Тези няма да представляват фотографии. Ще рисувам върху тях, oui? Съгласен ли си, харесват ли ти?
Мъжът кимна.