- Моля? Задръж малко. Какво има? - звучеше загрижен, но знаех, че всичко е само лъжа. Всичко между нас беше шибана лъжа.
- Парите, Уес! Как можа да направиш такова нещо! - давех се в опита си да накарам грозните думи да излязат през свитото ми гърло.
- Не ги ли получи? О, господи! Баща ти добре ли е? Мога да дойда веднага, да платя всичко, което е нужно. Кажи ми, че си добре, Миа. - Гласът му кънтеше в слушалката.
- Баща ми е стабилен. Все още е в кома. Не говорех за сумата, която дължим на акулите. Питам те за парите, които си платил, задето си бил с мен. Интимно. Или за теб е било само чукане?
Когато Уес проговори, гласът му беше суров, пропит с емоция.
- Никога не е било заради шибаните пари, Миа. И ти го знаеш така добре, както и аз. - Усещах вътрешната битка, която се водеше у него, разбирах, че се опитва да пребори собствения си гняв.
- Тогава защо си се отнесъл с мен като с курва? - Сълзите се стичаха по лицето ми по-бързо, отколкото можех да сваря да ги бърша.
- Не, не за бога! Не смей дори да го казваш! Миа, не е истина!
- О, така ли? Защо тогава моите допълнителни двадесет хиляди са в сметката ми, както ми каза Мили.
- Коя по дяволите е Мили?
- Моята леля. Госпожица Милан. Шибаната агенция е нейна. Да си спомняш случайно коя е? Спомняш ли си? А?
- Работиш за леля си?
Стиснах толкова силно зъби, че чак проскърцаха. Тъгата бе заменена от гняв, от нажежен до бяло бяс.
- Говорим за друго, Уес! Мислех, че това между нас означава нещо за теб. И именно поради тази причина не ти казах нищо за въпросната такса. Никога не бих си помислила дори да те накарам да дадеш пари за всичко, което се случи между нас. Не съм проститутка. Бях с теб, защото исках, не защото ми плащаш за това.
- Миа, скъпа моя Миа, изслушай ме. Това е написано в договора ми. Освен това държах да получиш тези пари. Не ми позволи да платя за баща ти, затова прецених, че така ти помагам по-бързо да приключиш с дълга си. Съжалявам, никога не съм мислил за теб по този начин и никога не съм искал да те нараня. - Последва дълга пауза. Не чух нищо освен дълбока въздишка. - По дяволите! Съжалявам, Миа. Трябва да ми повярваш. Никога не бих допуснал такова нещо за теб. Ти имаш толкова голямо значение за мен. Толкова голямо. - Последното изречение бе прошепнато. - Липсваш ми. Повече отколкото е нормално. Аз... кажи ми какво да направя, какво да кажа, за да те накарам да се почувстваш по-добре, да оправя нещата.
Поех си дълбоко дъх и се загледах през прозореца. Всичко изглеждаше така свежо и зелено, след като толкова дни валя дъжд, а и сега слънцето бе напекло.
- Уес, заболя ме. Това, което стори... Но...
- Ho? - Звучеше като човек, който се мъчи да се докопа до стръкче трева или камък, за който да опита да се хване, да се задържи за нещо, за каквото и да е, само и само да успее да се измъкне от дупката, която сам бе изкопал.
Затворих очи и преглътнах буцата в гърлото си.
- Разбирам защо си постъпил така. Но това се връща обратно... парите.
- Не, любима моя, не. Нека те подкрепя да се измъкнеш по-скоро от тая каша. Знам, че съм егоист, но... - Дъхът му стигаше по линията до мен накъсан и запъхтян. -Може би така ще се върнеш по-рано в Лос Анджелис, ще успееш да помогнеш на сестра си с таксите за колежа. Всичко, от което имаш нужда, Миа. Настоявам само да ти подам ръка. Моля те, позволи ми да направя поне това единствено нещо за теб.
- Уес...
- Моля те.
- Добре.
- Благодаря ти - прошепна нежно, както говорят влюбените мъже. - Сега всичко наред ли ще бъде? Все още ли сме...
- Приятели? - подсказах. Той се засмя гърлено. Най-красивият звук, който бях чувала от три седмици.
- Да, приятели - довърши.
- Да, приятели сме. Трябва да затварям.
- Клиентът ти? - В думите му нямаше емоция. Кимнах, макар че не можеше да ме види.
- Знаеш ли, и ти ми липсваш.
- Наистина?
- Наистина. Всичко ще е наред, Ще се чуем пак.
- Знаеш къде съм. Имаш ключа.
- Чао, Уес. - Затворих телефона, преди да чуя отговора му.
Ако го бях дочакала, щях да искам да се промуша през телефонната слушалка и да го целувам, да го успокоявам, да го накарам да се почувства по-добре. Да накарам самата себе си да се почувствам по-добре. Той бе направил всичко по силите си да ми помогне, без да осъзнава как аз бих изтълкувала жеста му.
Не съм ничия курва. Време беше да се разправям с Алек.
* * * *
-Ма jolie!Готов съм за теб. Трябва да направим снимките за „Егоистична любов“. - Алек се затърча към мен в мига, в който влязох в халето. Поведе ме директно към проснато на земята бяло платно. - Махай дрехите, нямаме и секунда за губене.
Преди всичкият натрупал се у мен гняв да успее да изригне, той вече бе изхлузил тениската ми през главата и разкопчаваше панталоните ми. Усетих влагата между краката си в мига, в който настоятелите му пръсти ме докоснаха. Това мое тяло беше истински предател.