- Съжалявам.
- Тихо, всичко е наред. Представям си колко ти тежи.
Приласкана в топлата му прегръдка, си казах сама на себе си какво съм и какво не съм. Никакви пари, никакви недоразумения, нито дори Мили нямаше да ме променят. Бях дъщеря, сестра, приятелка, нещо като бъдеща актриса, бях музата на този мъж. Не обикалях обаче по улиците да си предлагам тялото, не бях момиче на повикване, не бях проститутка. Да, обичах да се чукам, но не бях курва.
Успокоена от този вътрешен монолог, целунах Алек, влагайки в това всичко, което бе останало у мен. След което се върнах на мястото си и легнах разтворена на платното. Със зловещо пламъче в погледа, сложих ръка върху гърдата под сутиена. Златистите му очи проблясваха под ярката светлина, докато наблюдаваше движенията ми. Бавно плъзнах другата ръка по тялото си. Алек грабна апарата и с бясна скорост се закатери по стълбите.
- Покажи ми колко голям егоист можеш да бъдеш с това секси тяло, ma jolie.
И аз му показах. Затворих очи и играх с тялото си така, както би го направил Алек. Сякаш той ме докосваше. Всяко мое движение беше копирано от него. Всяка въздишка, всеки стон бяха за него. Въображението ми не ме предаде, успях да му предоставя перфектната снимка.
ГЛАВА ДЕВЕТ
С Алек излязохме от сградата, хванати ръка за ръка. Слънцето грееше ярко, вятърът разроши косата ми и светът се приготви да ме посрещне.
Здравей, свят! Липсваше ми.
- Знаеш ли, че откакто пристигнах, това е първото ни излизане. А си заминавам след три дни.
Алек вдигна ръката ми до устните си и я целуна.
- Не бях осъзнал, ma jolie. Съжалявам. Бях ужасен домакин.
Засмях се и залюлях ръката му в своята. Тръгнахме по улицата.
- Имаше...
- Много работа - казахме двамата в един глас и се засмяхме.
- Съжалявам, chérie. Когато съм концентриран, за мен съществуват само творенето, храненето, сексуалното удовлетворение и спането.
- Последното дори не се случваше много често - скарах му се.
Наистина не беше спал нормално от близо месец. Този човек спеше по-малко от повечето хора с инсомния. Стиснах ръката му по-силно и попитах:
- Е, къде отиваме?
Алек бе прибрал косата си на обичайното кокче. Под слънчевите лъчи изглеждаше по-скоро червена, отколкотo златистокафява. Цветът беше все така невероятно красив. Беше облечен в бяла плътна тениска с дълъг ръкав и тъмни износени джинси. Апаратът висеше на рамото му. Алек Дюбоа беше буквално апетитен, мъжествен, секси. Можех да го изям барабар с един голям плик с чипс със сирене. И аз бях щастливката, която бе успяла да задържи вниманието му в рамките на почти цял месец. И възнамерявах да задържа вниманието му и през следващите... три дни.
- Какво ти се прави? - попита той.
Погледнах надолу към кръстосващите се сиатълски улици и изрекох онова, което би отвърнал всеки турист:
- Да отида до Космическата игла, разбира се.
- Това е добре - засмя се той. - Имаме резервация за вечеря там. А дестинацията, която ще посетим сега, нека бъде изненада. Какво ще кажеш?
- Разбира се.
Алек помаха да спре такси и потеглихме. После даде на шофьора инструкции, от които не разбрах нищо. През целия път гледах през прозореца и наблюдавах хората. Когато стигнахме, Алек плати и ми отвори вратата. Излязох и застинах. На около десет метра от себе си видях огромен дървен знак, на който пишеше с изумително бели букви: Зоологическа градина „Уудланд парк“.
- Ще ме водиш в зоопарка? - усмихнах се широко.
- Защо не? Никога не съм идвал, а живея тук от години.
Хванах го за ръката.
- Хайде тогава да видим какво правят животните.
Не му признах, че никога досега не бях ходила в зоопарк. Никога. Не беше едно от най-посещаваните места във Вегас, а и след като майка ми ни напусна, баща ми спря да ни води на семейни разходки и екскурзии. Но сега се оказа, че зоологическите градини са били моята тайна страст. Можех да видя, да усетя, да докосна толкова много неща.
- Кои са ти любимците засега? - попита Алек, метнал ръка през рамото ми.
- О, как да избера от толкова много? - Поклатих глава. - Но ако трябва задължително да посоча, то това е арабският леопард.