- Хайде, да отиваме да се храним, за да мога после да те изям за десерт. - Той размърда палаво вежди и ме поведе към асансьора.
Вечерята в ресторант „Скайсити“ беше впечатляваща. Много меко казано. Аз си поръчах пиле „Жидори“* в топена пушена моцарела и хлебен пудинг. Беше божествено! Алек си взе телешки стек с фондю от сирене и бекон, от който ми се размекнаха коленете.
* Запазена търговска марка на ресторант „Скайсити" за панирано пиле по специална рецепта. - Бел. прев.
По време на вечерята си разменяхме хапки от блюдата. Най-накрая си поделихме и малки парченца от времето преди „Любов върху платно“. Алек беше изненадан, че съм израснала в пустинята. Не ме попита защо бях решила да работя като придружителка, защо бях избрала точно тази професия, за което му бях благодарна. Любопитстваше повече за интереса ми към моторите и за актьорската ми кариера, която беше едва в началото. Като новоизлюпено пиле без пера. От своя страна, аз разбрах, че се бе преместил в Сиатъл, когато е бил на двадесет и отгоре, но след всяка нова изложба се прибирал във Франция да си почине. Няколко дни след моето заминаване той също поемаше за Франция. По това време щях да съм вече при другия си клиент.
Общуването с Алек на такова ниво, различно от сексуалния контакт, беше хубаво. Вярвах, че с него можем да останем добри приятели и в бъдеще. Но в никакъв случай така близки, както бяхме с Уес. Моят сърфист спадаше към специална категория. Запазена единствено и само за него.
* * * *
Големият ден. Изложбата на Алек Дюбоа „Любов върху платно”. Халето беше напълно преобразено в галерия и подготвено за великото събитие. Поне така ми казаха. Бях малко притеснена от реакцията на хората, които щяха да дойдат да видят изложбата, особено като се има предвид, че аз бях основната й тема. Алек бе сътворил седем платна. Знаех за шест от тях, но той ми обясни, че има още едно, което искал да бъде изненада.
През последните два дни работата по седмото платно му костваше цялата концентрация. Имахме нужда от тази дистанция с оглед на това, че на следващия ден трябваше да летя за Вегас със самолет, който щеше да ме отведе далеч от Алек. Вероятно... завинаги.
Никой не знае какво ще ни донесе бъдещето. Сигурни сме само, че никой не може да спре времето.
Мили ми бе изпратила самолетен билет за Вегас и еднопосочен билет за Чикаго, където Антъни Фазано щеше да ме посрещне лично. Времето ми в Сиатъл отлиташе. Последни двадесет и четири часа, след което щях да съм у дома. Жин и Мади щяха да ме вземат от летището и да ме заведат директно при татко. Трябваше да го видя.
Часовникът показваше шест следобед. Време беше да се приготвя за голямата вечер. Разрових куфара и извадих единствената рокля, която си бях взела. Понеже съм момиче от Вегас, винаги нося със себе си къса черна рокля от онези, които можеш да напъхаш на дъното и никога да не се намачкат. Имах три възможности: да сляза боса, да обуя кецове или да извърша поредното престъпление спрямо модата, като сложа високите ботуши, с които карах мотора. Докато обмислях опциите, една голяма кутия с червена панделка кацна на леглото ми.
- За теб. - Гласът на Алек се разля и погали сетивата ми.
Обърнах се и ченето ми увисна до пода. Алек бе готов за голямата си вечер. Беше облечен в костюм. За пръв път го виждах в официална дреха. Изглеждаше... абсолютно божествен. Устата ми се напълни със слюнка при вида на красивото му тяло, обгърнато в коприна. Костюмът му беше черен, ризата - също черна. Всичко, включително вратовръзката и обувките, беше черно. Определено ми харесваше и ми въздействаше! Усещах влагата между краката си. Стана нажежено, напрежението във въздуха все повече се сгъстяваше... особено когато кърпата, с която се бях увила, падна на земята.
- Douce mère de toutes les choses saintes - прошепна на френски, което не помагаше на либидото ми. Вместо да ме успокои и да ме свали на земята, гласът му сякаш ме изстреля високо нагоре. Захапах устна и се олюлях, докато го гледах как се приближава към мен. В следващата секунда устните му бяха върху моите, а гърбът ми бе залепен на стената. Ръцете му се плъзнаха надолу, сграбчи задника ми и ме повдигна нагоре. Простенах силно, когато коравата му ерекция се притисна към стената от мускули, където го желаех най-много.
- Не можем да го направим сега - предупредих, но изобщо не си вярвах. Засмуках кожата на шията му, после устните. Езикът му се плъзна в устата ми, което беше придружено от стон. Няколко дълги мига усещах само галенето на езика му в устата си и притискането на коприната към голата ми плът.
- Можем. И го правим. - Чувствах дъха му в шията си, докато думите излизаха между устните му. - Nous allons nous dépêchez.