- Какво означава това? - Засмуках онова местенце зад ухото му, където толкова много обичаше, хванах здраво стегнатото кокче и дръпнах главата му назад. Очите му бяха много тъмни и в тях имаше само обещание за скорошно блаженство.
- Означава, че трябва да побързаме. - При което незабавно разкопча колана си, извади презерватив и след секунда бе пред входа на влагалището ми.
- Мамка му, не спирай точно сега, Алек. Отдай ми се - казах.
Обичаше, когато му говорех така, и аз го знаех много добре. Той прокара главичката по отвора ми, обра влагата, разпери пръсти върху задника ми и после ме закова.
- Исусе... Мили... - извиках, докато коравият му член ме изпълваше толкова дълбоко, че спрях да дишам. Но той вдъхна живот в мен с целувката си. - Толкова е хубаво с теб. Винаги е толкова хубаво.
Алек простена, залепи ме на стената и ме държа покачена върху пениса си, докато прокарваше пръсти по чувствителната кожа на гърдите ми, въртеше и щипеше зърната ми. С всяко следващо докосване, те ставаха все по-горещи заради потребността от повече.
Нирвана. Пътувах към нея.
- Ще свърша - казах, а той се усмихна, наведе се към изпъкналото зърно и го засмука.
И това беше. Нямаше нужда от нищо друго. Оргазмът ме посече като дърворезачка, опряна в ствола на дърво.
- Никога не забравяй това, което изпитваш сега, mа jolie. Je t’aime. Обичам те - изрече Алек, преди да завладее устата ми.
Мускулите на влагалището ми се стегнаха конвулсивно около пениса му, докато той тласкаше в мен като обезумял. Когато свърши, Алек ме отлепи от стената и ме сложи да седна на леглото, все още заровен в мен. И тогава започна да ме утешава, както го правеше всеки път. Често си мислех, че това по някакъв начин успокоява и него.
- Ще закъснеем за собствената ти голяма вечер - засмях се, а той се усмихна.
- Заслужаваше си. - Смигна ми и посочи огромната кутия. - Това е за теб, за тази вечер.
Скочих развълнувана и застанах до леглото. Той се захвана с презерватива, докато аз развързвах панделката на капака. Вътре имаше коктейлна рокля с цвят шампанско. Беше осеяна с много дребни кристалчета, които блестяха на светлината. Деколтето представляваше спускащ се свободно надолу плат, който падаше върху гърдите ми загадъчно и съблазнително. Тънката презрамка в крайчеца на рамото го правеше да стои още по-естествено. Роклята стигаше точно до коленете ми и изглеждаше като излята по мен.
Докато я приглаждах по тялото си, Алек извади друга кутия. Обувките бяха „Гучи“. Оригинални. Блещукащо златисти, с остър ток, висок около десет сантиметра, и едва загатната платформа. Абсолютното съвършенство.
- Никога не съм срещал жена, която да не обича обувки.
- Всички жени си падат по високи токове, които крещят „чукай ме“. Особено ако обувките са секси - свих оправдателно рамене. - Това е закодирано в генетиката ни. Така ни е създала природата.
Алек оправи костюма си и ме поведе надолу. Когато се появихме, партито вече беше в разгара си. В секундата, в която излязохме от асансьора, стаята гръмна от аплодисменти и от оглушителния звук на камери и фотоапарати. Една блондинка в тесен бял костюм веднага отвлече Алек. Беше неговото пресаташе. Не я бях виждала от първите няколко дни, но сега така го бе приклещила, че ако се опиташе да избяга от нея, щеше да го стиска с нокти, докато му пусне кръв. Той ме погледна през рамо. Извитите му надолу устни и сбърчените вежди подсказваха, че никак не е щастлив. Помахах му и му пратих въздушна целувка. Край мен мина мъж с табла и ми предложи шампанско. Взех чаша от розовата пенлива течност и застанах пред първата картина.
Това бях аз. Разбира се. Но Алек бе внесъл толкова много дълбочина след последния път, когато я видях. Сега имах чувството, че мога да пипна сълзата, спускаща се по бузата ми, и да размажа червените устни, притиснати към платното. „Няма любов за мен“ - това бе написано под изображението.
На около седем метра от картината съзрях същия образ, само че това беше копринената живопис с моя лик и нарисуваното ми друго изображение, което докосва сърцето на оригинала. „Обичай себе си“. Думите ми подействаха като копие, което мина право през сърцето ми и разбуди емоции, скрити дълбоко под повърхността, заровени навътре в мен. Не намерих сили да гледам картината повече. Тръгнах към следващата, където се бяха събрали най-много хора. Тълпата беше непробиваема.
Светлината падаше под нарочно избран ъгъл върху трите гигантски платна, наредени едно до друго. Над тях стоеше името на композицията - „Скършена любов“, но после забелязах, че под всяка картина има отделен надпис. Първата, на която Ейдън сам си доставяше удоволствие, се казваше „Забранена любов“. Името на втората картина, където Алек бе уловил онзи груб момент между мен и Ейдън, беше „Любовта боли“. Ето и последната. Около нея имаше най-много хора. Алек и аз, преплели се в страстта си. Определено тази беше най-изумителната от трите. Бе добавил червени спирали около двете тела, като така извеждаше на преден план страстта, която двамата на платното споделяха. Заглавието отдолу беше съвсем простичко: „Нашата любов“.