И това наистина беше нашата любов. Между мен и Алек. Красива, бурна, дива, но въпреки това любов, към която следваше да се отнасяш деликатно и нежно, която трябваше да се цени, да се пази, да се грижиш за нея. Чистотата на тази любов бе уловена до съвършенство на платното.
Придвижих се към стената и подслушах как хората коментират изкуството му. Нито веднъж не чух изненадани викове, не видях и сбърчени в неодобрение вежди. Очевидно хората приемаха и разбираха визията му за света.
Следващата картина ме възбуди. Отново влага между краката ми. Бях в пълна готовност да му се нахвърля в секундата, в която го мерна пак. „Егоистична любов“, това беше името й. Аз - на показ, пред целия свят - задоволявам себе си. В нея имаше нещо силно, заради което изобразеното на картината въпреки всичко изглеждаше праведно и съвсем морално. Поне така ме караше да се чувствам. Докато гледах картината, Алек обгърна с тялото си моето.
- Харесва ли ти?
- Повече ми харесваше да го правя - отвърнах тихичко. Думите ми излязоха като неподправен стон.
- Разбирам. После ще се върнем на тази сцена, как мислиш? - Кимнах безмълвно. - Нека ти покажа последната. Най-добрата фотография в живота ми.
Тези думи, произнесени от неговата уста, означаваха много. Алек Дюбоа беше изумителен художник и фотограф. Картините и снимките му можеха да се видят на картички, календари, литографии с автографи. Поведе ме към последния експонат, върху който бе спуснато голямо платно. Застанах мирно и зачаках заедно с тълпата някой да вдигне платнището.
- Този портрет ще бъде продаден на двойна цена. Половината пари ще са за теб, ma jolie.
Това ме шокира. Започнах да клатя глава и да протестирам, но точно тогава той дръпна платното, което я покриваше. Бях аз. Наистина аз. Само аз. Самата аз. Миа. Бях застанала до парапета на обсерваторията на Космическата игла, вперила очи в хоризонта. Косата ми се вееше на вятъра като черно знаме. Бях спокойна, щастлива, погълната от вълшебната гледка пред мен. В този миг изглеждах свободна. Не потънала в съмнения относно работа, която не желаех, но с която се опитвах да свикна. Не изкупваща греховете и изплащаща дълговете на баща си. Не жена, която се опитва да пробие в киното и да гради актьорска кариера. Просто сурова красота. И за пръв път се видях такава - красива. Чрез това си творение Алек ми помогна да видя красотата в себе си.
Сълзите напираха в очите ми, докато се взирах във фотографията. Тялото ми се задушаваше от топлина. В полезрението ми имаше само едно светло петно, около което се разстилаше мрак. Тъмна пещера. Прочетох заглавието под картината. Сълзите се спуснаха по бузите ми, капеха върху кожата на гърдите ми и от там по бетонния под. Погледът ми потърси този на Алек, срещнах го и го задържах максимално дълго. Очите му бяха насълзени, влажни, тъжни, но той не допусна нито една сълза да излезе наяве. Казваше ми всичко с думите, написани под най-красивата снимка в живота ми.
„Сбогом, любов“.
ГЛАВА ДЕСЕТ
Предната нощ беше прекрасна. Почувствах се като Пепеляшка на бала на принца. Когато и последната картина бе показана, гостите вече направиха връзката. Вестници, радиа, списания и телевизии дойдоха да ме интервюират, правеха ми снимки с Алек. Като цяло се вдигна голям шум. Беше хубаво, забавно, а и чашите шампанско, които обърнах, не навредиха на доброто ми настроение. Когато всичко свърши, започнаха наддаванията за всяка от картините му. Произведенията му щяха да бъдат излагани в много галерии през следващите шест месеца и след това купувачът щеше да си получи оригинала с подписа на Алек Дюбоа. Преди това обаче Алек искаше хората да могат да видят работата му и аз напълно го разбирах. Това беше страстта на живота му и той искаше да я сподели с възможно най-много ценители.
През прозорците надничаше среднощното небе, обагрено в цвета на приближаващата зора. Предния ден, преди да се приготвя за вечерта, бях опаковала нещата си и ги бях скрила в един ъгъл на долния етаж. Полетът ми беше рано и исках да си тръгна, без да го будя. Както с Уес, така и сега с Алек, не можех да понеса мисълта да му кажа сбогом очи в очи.
Оглеждах за последен път изваяното му лице, красивото тяло. Изумителен, божествен и напълно отдалечен от света. Беше изпил доста повече шампанско от мен, а после премина на някаква френска напитка, за която не бях чувала. По-късно ме заведе в леглото, чука ме до припадък и заспа, докато беше все още в мен. Беше лудо, емоционално, правихме любов - всичко това като цяло символизираше целия изминал месец. Исках да си тръгна с този последен спомен. Така че се измъкнах от леглото и мушнах тениската му в сака си. Нямаше причина да не я запазя като спомен. Освен това ухаеше прекрасно, на Алек. Вдигнах куфара и слязох да си взема душ на долния етаж. Когато излязох от банята, оставаха двадесет минути, докато таксито ми дойде. Беше около пет сутринта. Полетът ми за Вегас беше в седем. Извадих своя химикал и листата си за писма. Време беше.