Блейн стана. Със своите над метър и деветдесет се издигаше над мен като кула. Имаше широк гръден кош, а и бе добавил доста мускулеста маса от последния път, когато го видях.
- Миа, красивата Миа - изрече той и протегна ръка да ме придърпа към себе си.
Аз от своя страна вдигнах длан нагоре, за да го задържа назад.
- Не, тук съм по работа, а не за удоволствие.
- Защо да не можем да съчетаем и двете? - Тонът му беше мазен, очите като на змия, жълто-зелени. Зениците му, черни и подканващи, сякаш можеше да ме хипнотизира с един поглед.
Извърнах очи и седнах на стола пред бюрото му. След това извадих плика от якето си и го метнах на плота.
- Ето ти това, което искаш.
- Откъде знаеш какво искам, красива Миа? Мина прекалено дълго време, откакто се срещнахме за последен път. Достатъчно дълго, за да излекувам раните си, не мислиш ли?
Вместо да седне срещу ми, той избра стола до мен.
- Какво ще желаеш, Блейн?
- Време.
- Добре, ще захапя въдицата, умнико, и ще попитам: време за какво?
- Забелязвам, че не си изгубила сарказма и бляскавия си ум.
- На въпроса, Блейн! По-бързо.
- Искам да вечеряш с мен днес.
Тоя трябваше да бъде затворен в лудница.
- Ти луд ли си?
- При последната проверка, се оказа, че не съм - отвърна с равен тон.
В стаята, откъдето се разкриваше гледка към прочутата улица „Стрип“, изведнъж стана прекалено горещо. Кожата ми сякаш бе обхваната в пламъци, бе като полята с киселина, стичаща се по тялото ми.
- Ти преби баща ми до такава степен, че е още в кома.
- Това е само бизнес. И ти го знаеш. Баща ти не ми остави друг избор. - Той протегна ръка да ме хване за китките, но в секундата, в която кожата му докосна моята, аз подскочих като ужилена.
- Не ме пипай с шибаните си ръце! Ти изгуби това право преди години, когато ме прееба. Сега прееба и татко. Нали знаеш, че е още в кома? - Гласът ми се покачи с няколко октави. Вероятно дори хората в съседния офис можеха да ме чуят. - Лекарите не са сигурни дали заради пораженията на мозъка му ще може да се движи.
Змийските му очи заковаха моите.
- Това беше страничен ефект от наказанието му. Погрижил съм се за мъжа, който причини такива щети на баща ти. Той вече не е проблем. Отмъстено е за излишната жестокост, уверявам те.
-Тиме уверяваш? Изобщо чуваш ли се какво говориш? Някога дал ли си ухо какви глупости дрънкаш? Говориш за човешкия живот като за нещо, което се дава и взема ей така.
- Животът е променлива величина.
- Да, когато имаш своите горили, които пребиват жертвите ти. Не мога да повярвам, че всичко това се случва. - Станах и посочих плика. - Ето ти парите. Втората вноска. След месец ще ти прехвърля третата.
- Можеш и лично да я донесеш - каза през стиснати зъби, а пръстите му се впиваха в облегалата на стола. Кокалчетата му бяха побелели. - Да, ще я донесеш лично. - Тонът му не оставяше място за спор, но аз не бях една от неговите пионки.
- Това не беше част от сделката.
- Сделките подлежат на промени.
- Не и въпросната.
- А ако те наема за месец? - заплаши.
И тогава се обърнах на пети и застанах много близо до него. Виждах как дъхът ми разрошва пепеливокестенявата му коса.
- На твое място бих внимавала. Не те съветвам да ме допускаш близо до себе си, когато си в такова неизгодно положение.
- Аха! Но аз обичам да поемам рисове - засмя се той.
- Не залагай на мен, приятелче, защото това ще ти е за последно. Не поемам отговорност какво може да ти се случи, докато спиш. Вече чувам как звучи становището ми пред ченгетата. - Изправих се, завъртях едно кичурче около пръста си и издух нацупено устни. - Беше злополука, господин следовател. Правихме секс, а той искаше малко по-грубичко. Изобщо не съм предполагала, че ще се задави така. В един миг изживяваше оргазма си, а в следващия... си отиваше! - Цъкнах с език и го погледнах отвисоко.
Видях го как преглътна, но с нищо друго не се издаде, че със заплахата си съм уцелила право в десетката. Но аз го познавах добре. Сега той не беше сигурен дали само блъфирам, или казвам истината. Нямаше значение. Самият факт, че го накарах да се замисли, ме направи победител в тази схватка.
- Сега си тръгвам. Благодаря за личната среща. Винаги е хубаво да се видиш със стари приятели особено когато годините не им се отразяват добре. Трябва да си купиш овлажняващ крем и някакво мазило за торбичките под очите. Тази пустинна жега съсипва кожата. Та-дам! - Размърдах закачливо пръсти и излязох.
* * * *
Когато се появих на бара, Жинел бе наредила два шота пред себе си.
- Ох, слава Богу - сякаш колабира тя на стола.
Вдигнах едната чаша с текила „Патрон“ сребърна бутилка и я обърнах. После гаврътнах и втората.