Вълнение и притеснение воюваха за надмощие, плъзгаха се по сетивата ми и се чудех дали тази жена ще успее да ме накара да изглеждам поне малко по-добре от Илейн от онзи ужасен сериал „Сайнфелд“, който татко толкова много обичаше.
Това бяло момиче не може да танцува. Агентът ми в Калифорния винаги го изтъкваше като проблем. Можех да изпея някоя песен, да играя, да бъда модел… очевидно. Но нямах грам талант в сферата на танците. Но Жинел? Жинел може да излезе с танцова стъпка от торнадо дори. Ролята й в бурлеска шоуто „Сладки кукли“ й бе извоювала име и сцената я обичаше. Макар и дребничка, нейното мъничко тяло можеше да се движи по сцената така, както не умееше никоя друга танцьорка на света. Тъгата се усука около мен и ме покри като тежко наметало. Жин би била толкова щастлива да е тук и да се види с известната хореографка от Сан Франциско. Реших веднага щом разбера коя е, да се обадя на Жин и да питам какво знае за нея, и какво й е толкова специалното на тази мистериозна жена, в чието тяло бе влюбен Антон. Е, поне що се касае до танците.
Включих телефона и веднага поучих сигнал за нови съобщения. Едва виждах и очите ми все още бяха залепнали след продължителния сън. Едното съобщение беше от Мади, която ме информираше за новините около учението й и ми благодареше за парите, които наскоро й пратих за учебници и храна. Все още ме гризеше, че вече не плащам наема й. Всеки ден поемах дъх и полека, много бавно се пусках от това си задължение. Никога нямаше да престана да се грижа за малката си сестра, тя винаги щеше да бъде моя отговорност. Това беше съзнанието, с което бях отраснала, сърцевината на съществуването ми. Сега обаче се налагаше постоянно да си повтарям, че вече е голяма и самостоятелна, че живее с годеника си, мисли за кариерата си, гради я и има поставени цели в живота. Беше щастлива, здрава, на хубаво място, с мъж, който беше готов да изпълни всеки неин каприз. И в негов интерес беше това да не се променя, защото щях да го закова на пода и да оскубя с пинсета всеки косъм от тялото му. Един по един.
Следващото съобщение смрази кръвта ми. О, как щеше да го отнесе това животно проклето! Единственият начин да разбере за рождения ми ден, беше, ако въпросното животно му беше казало.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Едно малко птиченце ми каза, че имаш рожден ден другата седмица и че си в Маями. Измъкни се за един ден. Не е възможно да искаш да прекараш рождения си ден с някой непознат. Идвам при теб. Бъди готова.
Имаме да наваксваме за няколко месеца.
Трескаво набрах телефона на онази коварна змия, която беше разтръбила новината.
— Ааалоооо — чух сънливия й глас. — Миа, добре ли си? — попита пак, но този път притеснено.
— Как можа? — изръмжах в телефона, който стисках, сякаш беше чук, с който бях готова да я ударя. Жинел въздъхна и промърмори:
— Е, трябваше да се направи — прозя се.
— Сериозно? Трябвало да се направи? Това ли е отговорът ти? Толкова съм бясна! — крещях шепнешком в слушалката. И не разбирах защо шептя, след като в апартамента нямаше никой друг.
Тя изпъшка и пак се прозя.
— Миа, откраднах номерата на всички секси мъже от телефона ти. И после играх на „онче-бонче“. — Стиснах зъби, още по-бясна. Точно в нейния стил да открадне номерата им! — И се падна Уес. Не бива да си сама на рождения си ден. — Гласът й беше нещо средно между шумна прозявка и многознайната устата Жинел след разбуждане. — Бих дошла да съм с теб, но след ваканцията през май не мога да вземам повече дни. Колко е часът, между другото?
Погледнах часовника на нощната масичка. Осем сутринта на източното крайбрежие. Засмях се подло.
— Пет твое време. И така ти се пада. Сега трябва да се разправям с Уес.
— Да се разправяш? Аз бих правила съвсем различни неща с него. И не разбирам защо си толкова ядосана?
Имаше право. Защо наистина? Жин се бъркаше в живота ми толкова често, че никога не й се сърдех за това. Може би защото не бях готова да се видя с Уес така скоро след случката с Арън и все още преодолявах травмите от инцидента. И на всичкото отгоре черешката на тортата бе, че се влюбвах в Уес. Мамка му!
Да, точно това беше проблемът. Съзнанието ми може и да се опитваше да го бута назад, да се бори със сърцето ми колкото си иска, но крайният резултат и цялостната равносметка бяха, че бях влюбена в този русокос мъж с мръсно съзнание и подсъзнание, който изглеждаше еднакво красив по паднали ниско под пъпа бански, в костюм, както и напълно гол. Определено предпочитах последното. Припомних си последната ни среща в Чикаго и неволно облизах устни. Беше интензивно, похотливо, страстно и жигосано в съзнанието ми за вечни времена.