Замислих се за майка ни и как ни беше изоставила. Всеки един от нас. И змията пак се уви около сърцето ми. Жената, която ме бе родила. Да, много предсказуема.
Спрях на място и се загледах през прозореца. Мрачните облаци от снощната буря бяха изчезнали. Небето беше чисто, синьо. Приближих се до татко и прокарах пръсти през дългата му коса. Винаги беше копринено мека и дори сега не беше по-различна.
— Това пътуване ме отведе до един мъж, татко. Мъж, когото много обичам. И знам, сигурна съм, че и той ме обича и че той е мъжът за мен. — Загледах се в лицето му, молех се да помръдне мускул, да ми даде лека усмивка, искрица живот, нещо… но нищо. — Сега си тръгвам. Не зная кога ще успея да дойда пак. Мади и Мат ще са край теб. Ти би го харесал. Мат е добро момче и е идеалният за Мади. Държи се с нея, сякаш е принцеса. И тя е принцеса. Лекарите тук ще направят всичко по силите си да те измъкнат от комата, но останалото зависи от теб, татко. Трябва да се бориш. Да се бориш мъжки. Заради нас, татко. — Затворих очи и поех дълбоко дъх. — Ако при теб има някаква промяна, ще съм на първия самолет. — Наведох се напред и целунах челото му. — Радвам се, че успя да се пребориш с кризата.
Тръгнах към края на леглото и се загледах в мъжа, който ме бе отгледал. Никога не е бил перфектен и никога не бе твърдял, че е такъв, но ни обичаше дори тогава, когато презираше себе си.
— Знаеш ли, татко, не беше правилно да вземаш всички онези пари, определено не беше правилно да оставиш товара да падне на моите плещи, но не съжалявам за решенията, които взех тази година, и за това пътешествие. С нищо не бих заменила всичко, което преживях досега. По време на това пътуване с всеки изминал месец откривам все повече и разбирам по-добре себе си. Може би през декември ще съм разбрала и проумяла още повече неща. Ако ме питаш… ако някой ме попита… да, бих направила всичко отново. И пътешествието все още не е приключило.
Обработка: Shadow Queens, 2018
***