— Искам да покарам един от твоите мотори.
— Возиш се на мотор? — Изумлението в тона му и като цяло езикът на тялото му ме издразниха.
— Аз не се возя, кукло — наблегнах на обръщението, което бе ползвал спрямо мен преди няколко дни. — Аз карам, бейби.
Изражението му беше толкова доволно, изглеждаше щастлив, а това ми даваше надежда.
— С нетърпение ще участвам в тази твоя сделка — посочи към една голяма кошница. — Там има шапка и ръкавици, вземи и кофата.
— Дадено.
Мария де ла Tope.
Така се казваше хореографката. Когато я видях, едва не си глътнах езика. Гарвановочерната й коса бе сериозно предизвикателство, отправено към моите черни къдрици.
Буквално ме изрита в задника. Извивките на тялото й бяха великолепни. Беше по-мускулеста от мен и за танцьорка не беше никак слаба. Това тяло трябваше да бъде изваяно от мрамор, да бъде сложено на пиедестал и да бъде боготворено хилядолетия. Говореше английски, но за секунди превключваше на испански. Етническият й произход бе уникален. Ако трябваше да гадая, бих казала гъркиня или италианка, или може би испанка. При всички положения беше от Средиземноморието. С една дума беше абсолютно и тотално екзотична. Когато се движеше, всяко око беше залепено за нея. Движеният й бяха някак леки и въздушни и имаше някаква грация, която липсваше на всички други танцьори тук.
— Прелъстителката! — извика Мария, гледайки някакъв лист пред себе си. — Коя е Миа Сондърс? — Огледа танцьорите, но всички очи се обърнаха към мен.
Тръгнах към групата танцьори, които бяха седнали послушно. Бях останала до стената зад тях, за да не преча. Тя зададе въпроси на всеки един от трупата, накара ги да направят по няколко движения и веднага изгони половината. Директно ги изпрати да си опаковат багажа. Брутално, но ефикасно.
Леденосините очи на Мария огледаха тялото ми.
— Ти не си танцьорка — каза веднага, без дори да се налага да повтарям серията от движения, които останалите трябваше да направят. Изпитах облекчение — нямаше да се налага да се излагам пред всички.
— Не, нает ескорт — свих рамене и сложих ръце на кръста си. Очите й се присвиха и между веждите й се образува едно дълбоко V.
— Ходиш ли с някого от екипа? — попита направо. Слава богу, поне един човек знаеше какво е значението на думата ескорт и разбираше, че професията ми не се отъждествява автоматично с курва. Усмихнах се.
— Антон и Хедър ме наеха за тази роля. Можеш да обсъдиш директно с тях защо мен и какви са били мотивите им за това решение.
Мария завъртя глава на една страна, после на другата и каза:
— Завърти се!
Изпълних.
— Пак!
Завъртях се в кръг още веднъж и пак застанах с лице към нея.
— Можеш ли да танцуваш?
— Професионално ли?
Тя се засмя.
— Не, аз знам, че не умееш да танцуваш професионално. Тялото не може да излъже. Макар че съвсем ясно виждам защо са те избрали за ролята — красотата ти, извивките ти. Но се питах дали танцуваш ей така, за удоволствие. Хула, танго, някакво движение на бедра и таз, нещо?
Поклатих глава. Страхувах се как ще реагира, макар че се бе държала напълно професионално дори когато изрита половината от екипа.
— Добре, трябва да помисля за ролята ти и как да те покажем пред камерите. Нямаше да си тук в това хип-хоп видео, ако Антон не те искаше за тази роля. Ще се опитаме да се справим с това, с което разполагаме, по отношение на неспособността ти да танцуваш.
He звучеше кой знае колко зле. Поне не ме отряза от продукцията. Това би било много по-лесно и пак щях да си получа парите благодарение на клаузата, че не могат да си ги поискат обратно. Но мисълта, че можех да разочаровам Антон, Хедър и дори леля Мили, ако ме пратеха обратно у дома, никак не ми харесваше. С изненада установих, че всъщност съм щастлива да остана да работя с тях, въпреки че бях един неподвижен пън и всички неприятни последствия от този факт. После Мария се захвана с останалите танцьори.
Когато Антон влезе, бяхме останали само половината от първоначалния екип и аз.
— Mamacita — поздрави я той и я прегърна приятелски и с огромен ентусиазъм. — Мата, изглеждаш страхотно! — Огледа останалите след чистката танцьори, които обикаляха из салона и правеха серията движения, както им беше казала. — Поразчистила си, виждам.
Мария се усмихна.
— Антон, ти знаеше, че ще изгоня половината ти танцьори. Не са ти нужни толкова много за това, което съм намислила. В самолета слушах песента много пъти. И на базата на концепцията, която съм направила, ще имаш нужда предимно от нея — посочи с палец към мен. — И може би още двама, плюс тези, които имаме тук.