— Само на твоя допир — казах тихо и потърках гърба си в коремните му мускули.
— Така ли е наистина?
Фокусирах се върху мекото като перце докосване на пръстите му върху гърдите ми и около зърната, върху гальовния деликатен масаж. Тялото ми бързо се сгорещяваше. Бълбукащи усещания се въртяха около зърната, минаха през гърдите, спуснаха се надолу и се настаниха между краката.
И тогава той заговори. Думите му ме зашеметиха, буквално ме метнаха обратно в една от най-прекрасните вечери в целия ми живот.
— Правило номер едно — започна и аз се усмихнах широко. Тази усмивка не можеше да побере щастието от думите, които щеше да каже. — Ще правим безумни количества секс през следващите три дни.
— Три дни? — Уес силно стисна едновременно и двете ми зърна, с което прекъсна всяка мисловна дейност в главата ми. Извиках силно и тогава си припомних какво бе великото усещане да съм в ръцете му, най-сетне щастлива след толкова много време. Нямаше страх, нямаше тревога, нямаше паника. Единственият мъж, от чието докосване се нуждаех, за което копнеех и желаех. Притиснах краката си, мускулите ми се свиваха около нищото. Имах нужда да го почувствам там, веднага. Исках да ме отведе към блаженството.
— Помня това правило — казах задъхано и се притиснах по-силно към гърдите му. Потърках задник в ерекцията му. О, господи, колко ми беше липсвала тази стоманена дължина. Макар че вече правихме секс, имахме толкова много да наваксваме.
Уес се засмя и отново стисна зърната ми. Имах чувството, че между тях и влагалището ми е опъната електрическа жица и сега той пускаше по нея ток. Клиторът ми пулсираше от потребност да бъде докоснат.
— Правило номер две — продължи той. — И двамата оставаме моногамни. — Този път се засмях, а той прокара нокът по свръхчувствителните ми зърна. Стенех и треперех в ръцете му.
— И това помня — казах сподавено. — Но преди беше за месец. А сега? — Сърцето ми се сви. Дали изпитваше същите напрежение и очакване като мен? Бях толкова несигурна. Той не знаеше, че за мен нещата се бяха променили, че начинът, по който гледах на връзката ни до неотдавна, беше излетял през прозореца и се бе стопил като зловещ писък на вещица в нощта.
Уес завъртя зърната ми, издърпа ги напред и болката и удоволствието се сляха в смес от горещина и потребност.
— За неограничен период от време — гласът му беше дрезгав, сурова мъжествена вибрация по гърба ми. Прокара зъби по рамото ми и ги заби на същото място, където ме бе захапал Арън. Очаквах паниката да дойде, но не. Тялото ми подскочи от щастие в умелите му ръце. Изпитвах само едно: желание. За него. За моя Уес.
— Това означава ли, че ще прекъснеш връзката с другата си… приятелка? — затворих очи, чаках, не смеех да дишам, прекалено изплашена дори да се надявам, че ще получа това, което искам. В миналото никога не бях получавала това, което искам от мъжете, които обичах. Никога. Струваше ми се, че имам нещо изкривено в гените, закодирано проклятие. Генът, известен като „Прецаканата Миа“, бе жигосан точно в сърцето ми. Толкова, толкова силно се надявах Уес да накара този страх от мъжете да изчезне, да ми помогне да си възвърна способността да се доверя на друг мъж истински, пак да повярвам. Да отключи сърцето ми, да го отвори и аз да му позволя да влезе, да го пусна в себе си.
— Прекъснах това приятелство, след като те чуках по телефона. — Това беше преди месец! Мили боже, той наистина не се шегуваше. Хладни тръпки минаха по гръбнака ми, но в същото време копнежът за повече, за много повече ме изпълваше до краен предел. — Правило номер три: винаги спим в едно легло. Не искаме да бъркаме това с нещо, което не е.
Размърдах дупето си около пениса му. Той простена и раздвижи таза си в кръгообразни движения, отъркваше се в мен.
— Мммм… и какво е този път?
Ставаше все по-трудно да довършим разговора, защото беше по-корав и от тухла четворка. Бикините ми бяха подгизнали. Тогава той изтегли тялото си назад и исках да заплача от разочароване. Опитах се да протестирам, но той ме хвана здраво и сложи лице в сгъвката на шията ми. И точно тогава взриви света ми.
— Любима моя. Ти, аз… това е раят. От този миг независимо къде отиваш, независимо какво трябва да направиш до края на тази година, този рай ще те чака с отворени обятия.