— Исусе, Уес, това е краят ми — казах задъхано, напълно изгубила представа за реалността и неспособна да говоря, докато той тласкаше в мен. Увих крака около кръста му.
— Любима, надявам се аз да бъда твоят край, твоето начало и всичко между тях. Сега млъкни. Правя любов с момичето си.
„Правя любов“! Това буквално превърна сърцето ми в каша. И след това Уес се залови със задачата „да прави любов с момичето си“. Цяла нощ. По някое време успях да го убедя, че това момиче има нужда и от здраво чукане. И тогава ме обърна на колене, плесна ме по задника и ме чука, докато запищях от екстаз.
ГЛАВА ОСЕМ
Вълните се удряха в борда, водата се плискаше в лицето ми и едва ли можеше да съм по-щастлива. Загорялото от слънцето тяло на Уес се отдалечаваше все по-напред като машина. Този път бе решил да отскочи и да се качи на гребена на вълната. След части от секундата беше високо горе и цепеше вълната на две. Последвах го и не е за вярване, но и аз улових моя малка вълна. Но въпреки това усещането беше изумително.
После заедно се придвижихме до брега. Избутах борда си до пясъка и го забих там, но Уес го язди до самия край, докато можеше да скочи от водата направо на брега. После го вдигна със силната си ръка, понесе го под мишница и тръгна към мен. Ръката му се плъзна зад гърба ми и бедрата и тазът му се залепиха за моите. Целувката му ставаше все по-нетърпелива, езиците ни се усукваха, зъбите се удряха. Свободната му ръка се плъзна надолу, стисна покрития ми с неопрен задник и започна да го масажира ритмично. После изръмжа, отлепи лице от моето, разтърси косата си и ме посипа с разлетели се солени капки вода. По прекрасно оформените мускулести гърди се стичаха капки морска вода, докато сваляше ципа на костюма си и ми показваше загоряла бронзова кожа. Исках да скоча отгоре му, да го поваля по гръб и да го чукам до припадък, докато очите ми поглъщаха цялата тази съблазън. Уес. Моят Уес, припомних си.
— Май това, което виждаш, ти харесва? Продължавай така и задникът ти ще е заровен в пясъка, а пенисът ми заровен в теб.
Горещи и студени тръпки, придружени с чувство на еуфория, минаха през тялото ми, заканата му никак не ме притесни. Бях напълно готова да приема приятното предизвикателство и да се подчиня. Уес поклати глава и се усмихна като ученик, който най-сетне си е спечелил среща с красивото момиче. Да, определено си бе спечелил момичето и не само за една среща.
— Днес не си на работа, нали?
Кимнах.
— Казах на Антон, че имам нужда от още един ден, но утре трябва да ида на репетиция, защото след два дни записваме видеото.
Уес уви ръка около рамото ми.
— Тогава си само моя.
Вместо да призная колко истина имаше в това, само се усмихнах широко, напълно доволна да съм точно там, където бях — в прегръдката му. Така прегърнати напуснахме плажа.
— Обратно в апартамента? — дори не се опитах да се правя на срамежлива. Намеренията ми бяха ясни и нямаше защо да не ги кажа. Бяхме далеч един от друг толкова дълго време, бях се наслаждавала на секса с Тай и Алек, след като напуснах Уес, но не беше същото. Любовта никога не бе представлявала елемент от връзките ми с тях. С другите мъже беше забавно. Дали имаше значение за мен — разбира се. Дали те бяха част от моето пътешествие — няма спор. С Уес обаче беше… повече.
Той вдигна борда си, после моя. Не, кавалерството не беше загинало. Отидохме до пункта да върнем бордовете и костюмите. Облякох късите си панталонки от деним, тениската и кецовете, той обу широките си къси гащи, тениската и мокасините. Когато свърших с трудната процедура по прибирането на косата ми в рошаво кокче, той ме хвана за ръката. Беше наел отворен джип четири по четири. Запали мотора и сложи едната си ръка върху голото ми бедро. Самата мисъл, че е тук, при мен, че просто сме заедно, ме караше да се усмихвам като луда, докато карахме по безкрайния „Оупгън драйв“. Моят най-добър избор — да се оставя на горещото слънце, на атмосферата на Маями и на незаменимото чувство да съм млада и влюбена. Не беше ново чувство, но за първи път от много, много време имах вяра в това чувство, имах доверие на това чувство и можех да му позволя да пълни порите ми, да ръмжи и да бушува във вените ми и да се движи с бързината и ритъма на сърцето ми.
— Къде сме? — попитах, когато минахме по една стръмна алея и спряхме пред едно огромно имение.