И беше весело.
И беше безгрижно.
И беше Уес. С мен.
В мига, в който вратата на асансьора се затвори зад нас, той беше върху мен. Ръцете му бяха по цялото ми тяло, езикът му — в устата ми. Поглъщаше ме, жигосваше ме като негова. Металната дръжка, която опасваше асансьора, се заби в гърба ми и аз простенах и се свих от болка. Ръцете му се плъзнаха по гърба ми, усети къде е твърдият метал, после ме хвана за задника и веднага ме вдигна. Бях доволна по две причини: нямаше опасност металната тръба да отвори дупка в гърба ми и в тази поза пенисът му бе точно там, където го исках, и силно притискаше сексуалното копче между краката ми. Беше диво, зловещо и точно това, което исках.
Вратите се отвориха, което по принцип би следвало да сложи край на доста безсрамната ни проява на чувства на публично място, но бяхме прекалено отнесени, за да се усетим. Докато… се чу смях и усетих, че асансьорът вече не се движи. Звуците от смеха си пробиха път до ухото ми през мъглата, която в този случай имаше име — Уес. Той също усети, че нещо не е съвсем наред, и едва откъсна устни от моите, може би само на сантиметър, за да забележи двете фигури, които бяха застанали пред асансьора. Антон дори държеше вратата отворена, а Хедър се опитваше да си държи устата затворена, за да не позволи на надигащия се смях да изригне.
— Lucita… — Гласът на Антон прозвуча със значителна доза хумор. После огледа Уес. — Предполагам, ти си мъжът на живота й. — Думите му, гладки като мед и точно толкова сладки. Очите му развеселено танцуваха по нас, а устните му, леко нацупени, както винаги. — Радвам се, че най-сетне се появи. Ти поне можеш да я докосваш.
Очевидно това, което Антон виждаше, не беше нищо особено. Сякаш всеки ден се натъкваше на двама души, които се чукат в асансьор. И понеже познавах Антон и ненаситния му глад за жени, много, много жени в леглото му и извън него, разбирах защо гледката пред него не го смути дори за секунда. Хедър ръкомахаше почти истерично на една крачка зад Антон.
Уес издаде някакъв гърлен звук — нещо като смущение, но и силно раздразнение на мъж, който не обича някой друг да гледа гаджето му. Аз се засмях и развих крака от кръста му. Той ме сложи да стъпя на пода, но не ми позволи да се откъсна от него, вероятно защото беше надървен и аз бях щит, зад който да се прикрие. И като казвам надървен, имам предвид огромен, твърд като дърво пенис, готов да гръмне всеки момент. Веднага усетих липсата на допира на въпросното кораво оръдие. Предполагам, Уес също съжаляваше, че за момента няма къде да го зарови. Антон размаха протегната си ръка.
— Миа не спомена, че ще идваш, но предполагам, след като онзи изрод я нападна миналия месец, е трябвало да видиш момичето си. А аз уважавам това, човече. Истински уважавам мъже като теб — след което го потупа по гърба.
— Моля? Какъв изрод? Кой е нападнал Миа?
Лицето на Антон посърна. Лайното вече летеше към вентилатора. Питах се дали да изстрелям сигналния патрон, да махам с флагчета, за да спра самолета, преди да се е разбил, но нямаше сила, която да предотврати случващото се.
Антон стисна рамото на Уес и каза уверено:
— А, не се притеснявай, аз умея да пазя тайна. Но това нещо с докосването. Мамка му, човеко, казвам ти, ужас. Тя е красива и на всеки му се иска да я докосне, дори и по най-приятелския начин… знаеш как е… Е — тук Антон се усмихна широко, — да, разбира се, че знаеш. — Дори намигна. — Онзи bastardo, който го е направил насила и я вкарал в болница… Трябва да си откачил, брат, а?
Уес се закова на място по пътя към апартамента ми. Очите му бяха присвити. Ръцете стиснати в юмруци. Той стрелна поглед към мен.
— Нападнали са те? Някакъв мъж те е вкарал в болница? Клиент? Шибан клиент? — Спокойствието в гласа му беше буквално смразяващо, плашещо, от думите му капеше отрова. — Миа? Отговори ми.
Стоях неподвижна. Сълзи пълнеха очите ми.
— Не беше чак толкова зле — прошепнах.
— А този тук опитвал ли се е да те докосне без твое разрешение? — посочи с палец към Антон, очевидно напълно объркан и неразбрал думите му.
Очите ми се разшириха, отворих уста да говоря, но той явно не разчете изражението ми или го разчете грешно, защото се хвърли върху Антон и го закова на стената.
— Докоснал ли си я, мамка ти! — Уес блъскаше тялото му в стената. Антон се съвзе доста бързо и сложи длани около бицепсите на Уес. Мислех, че ще го удари. Но не, Антон остана напълно неподвижен и позволи на Уес да държи тялото му заковано на стената. Ръцете на Уес трепереха от усилието.