И точно тук Уес ме дари с ослепително бялата си перлена усмивка.
— Той е гей? — поклати глава и размърда рамене.
— Не четеш ли новините? Не обръщаш ли внимание на клюките?
Той облиза перфектните си устни и вдигна брадичка.
— Не, никога. Избягвам да поглеждам към тези лайна. Бягам от тях като от чума. Много рядко в тях има някаква истина и обикновено целта им е да наранят човека, срещу когото са писани.
Завъртях очи и продължих:
— Тони е гей. От много години има връзка с изключително талантливия адвокат Хектор Чавес. Всъщност през месеца в Чикаго станах много близка с Тони и Хектор. Повече с Хектор по очевидни причини — смигнах.
— Очевидно — каза той само с устни, а аз забарабаних с пръсти по коляното си.
— После, преди Тони, беше Алек. — Споменът за времето ми с Алек отвори голяма яма в стомаха ми. През месеца с Алек му дадох частичка от себе си. Частичка, която никога нямаше да пожелая да си взема обратно. Простата истина: аз обичах моя французин с мръсна уста и се наслаждавах на секса с него. Не повече отколкото на този с Уес, но бе в челната тройка с велики хора, с които си заслужава да правиш секс. Както беше и с Тай.
— Алек беше художникът — промърмори ядно Уес. Как бе разбрал, вече не помнех. Беше напълно възможно да съм споменала за времето си с Алек пред Уес, но сега той не ми подсказваше нищо и изражението му не ми помагаше. Свих устни, откъснах очи от него и погледнах към преполовената си чаша. Вдигнах я и отпих огромна глътка уиски.
— С него имаше сексуална връзка — каза Уес, но в тона му нямаше обвинение и се надявах тази информация да не го разстрои. Кимнах. Той сви рамене и погледна навън към залязващото слънце. — Но е било само секс, като с Джина.
Самото споменаване на името й веднага накара ревността ми да изскочи и да развее знамена, зеленото чудовище запя, двуглавата змия мина на страната на дявола.
— Алек беше специален. Той означава нещо за мен. — Преминах в отбрана и не осъзнах, че показвам картите си и вървя към ситуация, от която трудно ще изляза. Уес наведе глава, сложи лакти на коленете си, вдигна длани под брадичката и я опря в пръстите си.
— Така ли? Специален в смисъл?
Сълзите пареха крайчетата на очите ми.
— Алек ме караше да се чувствам красива.
— А аз не? — попита предизвикателно. Косата ми настръхна.
— Ти също, но той ме накара да обикна онази Миа, която не всеки вижда в мен. Същата Миа, която беше с теб, но останалият свят не бе готов да приеме. Насили ме да сваля маската си и да пусна света в себе си. От него научих един много ценен урок.
— И той е? — Звучеше наранен и изплашен.
— Да обичам себе си.
Уес затвори очи, пое дъх, издиша и се отпусна.
— Миа, ти имаш всички основания да обичаш себе си.
Поклатих глава.
— Но аз не вярвах. Не и преди Алек. Не и преди неговото изкуство да ме накара да видя това, което всички останали видяха след това. Колкото и да бях потрошена от живота, аз се борех с него, бях станала ескорт, защото моят баща, комарджия и пияница, не можеше да си събере ума, не знаеше къде е границата и не събра сили да се погрижи за собствените си дългове. Затова аз — ударих се в гърдите, — Миа Сондърс, сервитьорката от Вегас, заслужавам повече. Заслужавам щастие. Заслужавам любов.
— И аз не ти давам това? — Гласът му се прекърши, когато каза тези думи.
— Даваш ми го, но по онова време Алек също ми го даваше. И в известен смисъл все още ми го дава.
Погледът на Уес беше твърд, суров и в същото време по лицето му плъзна тъга.
— Той те обича. — Кимнах и той затвори очи, но аз побързах да обясня. — Алек вярва, че можеш да обичаш един човек за толкова време, колкото ви е отредено да сте заедно. Че няма нищо лошо всеки да отнесе по парченце от другия и да го носи със себе си през остатъка от живота си, когато и двамата са продължили напред.
— Искаш ли да се върнеш при него? — Ето това беше ревнивата страна на моя спокоен сърфист, който също правеше и голямо кино.
— Не, не и по този начин. Алек обича всяка жена, с която е избрал да бъде. Иначе не би бил с нея. Предполагам, по цялото земно кълбо има разбити сърца поради факта, че в момента той обича друга.
— Аз не действам така. Когато се обвържа, аз съм мъж само за една жена. А аз съм се обрекъл на теб. На нас. И за да проработи това, трябва и ти да се отдадеш само на мен. — Той спря и се покашля леко. — И трябва да загърбим цялата тази история. Защото е точно това — история.