Излязох от сцената, където снимахме, и тръгнах към стилистката. Тя ми подаде последния костюм. Това щеше да е тестът на всички тестове. Най-голямото изпитание. Един познат на Антон дизайнер бе изработил дрехата… ако можеше да се нарече дреха. Фино тъкани парчета плат, събрани като кръпки, нарочно направени така, че да се късат лесно. Гримьорът и дизайнерът по костюмите се въртяха край мен като пеперудки, а Уес стоеше встрани и мълчеше. Като човек, който правеше филми и се занимаваше с актьорите си всеки ден, би било нормално да разбере, че играя само роля и че това е само видео, а не истина, и не би трябвало да се замисля особено много. Уви, нищо общо с реалността. Той мълчеше, защото беше стабилен професионалист в тази индустрия, но знаех, че му коства много усилия. Стегнатото му, дори сковано тяло, свитите му устни, начинът, по който очите му ме изгаряха върху оголената кожа, където Антон ме бе докосвал, това бяха алармиращи сигнали, че Уес не го приема никак добре и че едва се сдържа.
— Можеш да се върнеш в хотела, ако искаш. Ще снимаме последната сцена и после ще излезем на вечеря с всички — опитах се да го убедя да си тръгне, но не ми се искаше да ме оставя сама. Уес поклати глава.
— Тук съм, любима. Просто си свърши работата и после ще се забавляваме — каза равно, без никаква емоция.
Опитах различна тактика.
— Толкова се радвам, че остана. Така е много по-лесно. — Примигнах, за да отпъдя сълзите. Той се приближи до мен, повдигна брадичката ми, приведе се към мен и ме целуна лекичко. Гримьорът изпъшка недоволно зад гърба ми. Усмихнах се в устните му.
— Ще ме вкараш в беля — казах и най-сетне той размърда палаво вежди.
— Обичам да те вкарвам в беля. Убеден съм, че има още много начини да те вкарам в беля.
Засмях се, избутах го нежно и погледнах извинително към гримьора. После му пратих една въздушна целувка. Уес облиза устни и потупа с палец сочната си устна. Обичах, когато правеше това. Дяволски секси.
— Концентрирай се, hermana. Последната сцена е изключително важна и трудна. Готова ли си?
Уес щеше да откачи, ако знаеше какво е планирано за финала.
— Напълно готова — потвърдих, но исках да добавя: „Колкото може да е готова една жена, която ще е напълно гола в стая, пълна с танцьори, хора от екипа, Антон и моето момче“. За секунда обмислих дали да не му кажа какво се случва в сцената, но после реших да не го правя. Ако успеехме да го направим само с един дубъл, нямаше да има никакъв избор, освен някак да го приеме. Всеки знае, че е по-лесно да искаш прошка, отколкото разрешение. И случаят сега беше точно такъв. Стилистът ме поведе към новата сцена, като през цялото време нагласяше парчетата плат, оправяше броката по кожата ми, скъпоценните камъни. И като казвам скъпоценни камъни, имам предвид онези изкуствени камъчета с плоска долна част, които искряха в най-разнообразни цветове. Върховете на гърдите ми бяха покрити с тези камъчета, залепени така, че да покриват зърното и ареолата, но месестата част бе на показ. Една изключително малка, почти невидима прашка, направена от лъщящи камъчета, и по една линия диаманти по двете бедра покриваше обезкосменото ми междукрачие.
Това беше другото, за което Уес не знаеше, понеже репетирахме тази част в банята, докато той обядваше. Всичко това сега бе скрито под оскъдната материя, която едва ли можеше да се нарече рокля. Особено като знаех, че ще бъде разкъсана на парчета, няколко секунди след като камерите започнат да снимат.
Качих се внимателно на пиедестала. Около нас бумтеше тежкият ритъм на песента на Антон. Светлините мигаха и се въртяха, беше много трудно да виждам, без да мигам непрекъснато. Машината, която произвеждаше ефекта за вятър, ме удари по особено чувствен начин, косата ми се разлетя дива и свободна. Кичурите се носеха с порива на летящия въздух и се надявах, че постигаме онзи ефект, към който се стремяха Антон и екипът му. Уес стоеше в тъмното точно пред мен. Можех да видя лицето му, най-вече блесналите му зелени очи. Ръцете му бяха кръстосани пред гърдите, очите — приковани в мен.
И после цялата стая край мен изчезна. Танцьорите се въртяха в луди движения наоколо. Аз раздвижих ханш, изправих рамене и вдишвах и издишвах бързо, сякаш да се напомпам. Така ме бе научила Мария, за да постигна онзи задъхан ефект, от който мъжете оглупяват. Това са нейни думи, не мои. Антон се появи зад мен. Почувствах как ръцете му се плъзгат отстрани по тялото ми. Затворих очи и пак ги отворих, виждах единствено и само Уес и това, което видях, рикошира директно в гръбнака ми и се приземи ниско в слабините.