Похот. Страст. Първично желание. Толкова силно, че зърната ми се втвърдиха и камъчетата изпъкнаха напред.
В средата на сцената, с толкова много хора край мен, и все пак Уес успяваше да подпали тялото ми като факла. Антон продължаваше да се движи край мен, да ме докосва, устните му се движеха в унисон с текста на песента. От време на време докосваше парчетата плат на дрехата, сякаш искаше да откъсне частичка от бронята ми. Предполагам, това беше и абстрактната идея — да махне бронята на прелъстителката, за да бъде само негова. Танцьорите бяха облечени в парцалени черни дрехи на големи дупки, кожата им под тях блестеше, окъпана в брокат. Движеха се край мен като фантоми. Метафората в хореографията, която Мария изработи с помощта на предложенията на Хедър, беше наистина уникална.
Когато песента наближи кулминацията си, танцьорите се събраха край мен. Камерите снимаха от всички ъгли. Антон тласна силно напред с таза си, застанал точно пред мен, а всеки един от танцьорите откъсна парче от роклята ми, всичко останало падна и ме оставиха само по това… бельо от скъпоценни камъни. Антон падна на колене. Аз играех силна и уверена жена и наистина бях влязла в ролята. Когато Антон вдигна ръце като за молитва, когато с жест ме молеше да бъда негова, аз сложих една ръка на бузата си, другата притиснах към гърдите му, камерата се приближи и фокусът беше върху лицето ми. С прецизни движения издух леко устни и безмълвно казах последните думи от песента, в унисон с женския вокал. „Забрави ме“.
Камерите започнаха да се отдалечават, сложих една ръка пред гърдите си, с другата го избутах назад и поставих ръка пред горната част на бедрата си. После затворих очи, обърнах глава настрани и после надолу. Светлинните угаснаха.
— И край! Край! Това е! — извика директорът на продукцията.
Някой ми метна халат и в следващата секунда бях в ръцете на Антон.
— Lucita, беше гениална! — целуна ме по бузите, по челото, после сложи бавно ръце около лицето ми, закова поглед в очите ми и ме целуна меко по устните. Беше шепот от целувка, наистина, но беше целувка. И най-хубавата част? Не изпитах никакъв страх. Никакъв спомен от онази нощ. Само спокойното усещане за присъствието на приятел, който ме поздравява. Ръцете му бяха увити около бицепсите ми, но после изведнъж ги пусна и се усмихна широко.
— Мисля, че това е достатъчно, а, амиго? — чух монотонния глас на Уес. Антон се обърна, придърпа Уес в силна мъжка прегръдка с потупване по гърба и всичко.
— Ти си мъжът за нея, amigo. Сега да празнуваме!
Сгушена между една ръка през рамото ми и една през кръста, бях понесена от Антон и Уес, въпреки предупреждението на моето момче. Но на Антон не му пукаше особено. Той живееше живота си на пълна скорост и игнорира първоначалното раздразнение на Уес. Това само по себе си правеше Антон специален човек. Той живееше в сегашно време, радваше се на приятелите и работата си и празнуваше колкото е възможно по-често.
Хедър и Мария ни посрещнаха с прегръдки и бутилка шампанско „Кристал“.
— Много щедро го давате — казах сухо, но отпих от пенливия еликсир. Златистите мехурчета се завъртяха около езика ми и затанцуваха по него.
— Беше изумителна — Хедър ме стисна в прегръдката си.
— Имах страхотна учителка — усмихнах се на Мария.
Не можех да побера радостта си. Това видео щеше да бъде излъчвано в целия свят, всички хора щяха да ме видят, нямах думи да го опиша. Изумително. Прекрасно. Невероятно. Беше всичко това и повече. И като добавим присъствието на Уес до мен и моите нови трима приятели! Моят живот бе шеметно красив.
Багажът ми бе опакован, телевизорът почти не се чуваше. Съобщаваха последните новини от Маями. Затворих ципа на последната чанта, в която прибирах дрехите, които Хедър и Антон бяха избрали за мен. Реших да ги оставя на склад заедно с всички боклуци от онази кутийка, в която живеех в Калифорния и която трябваше да освободя. Замислих се за последната си седмица в Маями. Подобно на Хавай една от най-хубавите в живота ми. Най-важните събития бяха срещата ми с Уес, престоят му тук и решението ни да започнем връзка, да се отдадем един на друг. Той си тръгна в деня, в който свършихме със заснемането на видеото. Каза, че ще се опита да си вземе почивни дни, докато съм там, но трябвало да поработи преди това в офиса си у дома.
За мен единствено важно бе да съм с него. И да си почина преди следващата си задача в Далас, Тексас, до петролния магнат. Не знаех много подробности какво трябва да правя там, освен да се преструвам, че съм му сестра, с която не се е виждал от дете, или нещо такова. Или май изобщо не бе виждал. Очевидно не му трябвах заради външния си вид, важното беше, че датата ми на раждане съвпадаше с нейната. Мили така и не бе споменала името му. Оказа се, че се казва Максуел Кънингам. Направих малко разследване в интернет. Притежаваше петдесет и един процента от „Кънингам Ойл & Газ“, една от двадесет и петте най-големи петролни компании в света. За тридесетгодишен мъж това беше страхотно постижение. После обаче разбрах, че получил компанията като наследство едва преди година. Не намерих информация кой притежава другите четиридесет и девет процента, но знаех че повечето компании с такива размери имат инвеститори и те държат останалите проценти. Каквато и да беше ситуацията, той ми плащаше да играя неговата сестра Миа Сондърс.