Когато отворих снимката му, изведнъж почувствах, че съм го виждала и преди. Дали пък не бяхме ходили на едно и също парти. Все пак бях посетила доста мероприятия през изминалите шест месеца. Е, скоро щях да разбера.
Отворих чатнатата си и извадих персонифицираните листове за писма и химикалка.
Антон, как се благодари на човек, който ти е помогнал да преодолееш травма? Не е като да ида в „Холмарк“ и да взема една картичка, на която да напиша: „Хей, знаеш ли, че ме измъкна от ръба? Благодаря ти, приятелче!“ Грозно нали?
Ще бъда напълно откровена — ти се отнесе към мен с грижа и уважение така, както би направил истински приятел. Когато сподели историята на живота си с мен, ме накара да споделя своето неприятното изживяване и ми помогна по начин, който дори не мога да опиша.
Толкова се радвам, че с Хедър оправихте личните и служебните си отношения. Тя е красавица с изумителна професионална етика. Никога няма да можеш да й платиш всичко, което заслужава, защото нямаш толкова много пари, но се надявам да й се отплащаш с похвали, с признание и любов за добре съвършената работа. Дори тези мениджъри, които обичат да те сритват в топките, заслужават потупване по рамото от време на време. Особено когато думите идват от най-добър приятел.
Снимането на видеото е изживяване, което никога няма да мога да забравя, но най-скъпият ми спомен е от онзи ден, когато карахме моторите. Истинска красота. Благодаря ти, че ми позволи да си поиграя с твоите играчки. Знам че тази песен ще подпали света. Ще си купя сингъла в мига, в който излезе.
До следващата ни среща Твоя Lucita,
— Миа
Хедър, срещата ми с теб бе дар. Надявам се, знаеш, че където и да съм, винаги ще бъда твоя приятелка. Обаждай се, пиши ми, досаждай ми винаги когато пожелаеш. И аз ще правя същото. Защо ли? Защото това правят приятелите. Очаквам с нетърпение да чуя за всички глупости, които Антон прави, и как те изправя на нокти. Щастлива съм, че изгладихте нещата помежду си. Най-добрите приятели, тези, които остават до края на живота, винаги намират пътя един към друг. Късмет в новата работа. Твоя приятелка,
— Миа
Хванах дръжката на куфара, оставих ключа за апартамента на масата, затворих вратата зад гърба си и тръгнах. Антон и Хедър си мислеха, че ще се видим тук след два часа, но не си падам по сбогуванията. Предпочитах да излетя към следващата си спирка, към залеза. Знаех, че следващият месец ще бъде още едно приключение. И то ме чакаше зад ъгъла.
Бях взела живота си в ръце и се чувствах спокойна от взетите решения, бях щастлива с това какво съм, къде съм и какво ме чака в бъдеще. Възможностите бяха безкрайни. Особено когато си представях моя сценарист сърфист по бански, със заровени в пясъка крака, песъчинките полепнали по глезените му и как ми маха и ме кани към огромния безкрай на Тихия океан.
Време беше да се прибера у дома… поне за малко.
АВГУСТ
ГЛАВА ЕДНО
В секундата, в която се подадох под лъчите на калифорнийското слънце, тялото ми бе притиснато от мощна ударна вълна, вдигнато във въздуха и завъртяно в кръг толкова силно, че ми се зави свят. Чифт влажни устни намериха моите. Аромат на слънце, на океан, на моето момче разтваряше и напояваше въздуха около мен. Успокоението, щастието и облекчението се бореха за надмощие в душата ми, докато смучех долната устна на Уес като алчна пиявица, копнееща за повече, за много повече, бореща се да се сдобия с отпечатък на самото му същество върху цялото ми тяло от косата до ноктите на краката. Обгради ме със себе си, завий ме в себе си. Това си мислех, това си повтарях, докато Уес въртеше главата ми в ръцете си и ме целуваше дълбоко, собственически, далеч зад границите на благоприличието.