Очите на Джуди грейнаха, докато вървяхме към кухнята.
— Хубава, успокоителна храна. Нещо, което да ти напомни за дома. — Тя погледна към Уес и завъртя очи. — Свински пържоли, свежи, печени на грил зеленчуци, кускус с пармезан и топли чеснови хлебчета. Как ти звучи?
— Рай!
Прозвуча ми като рай още на „свински пържоли“. Почти целия месец се бях хранила навън. Хедър и Антон много рядко се хранеха у дома, предимно защото нямаха време да пазаруват хранителни продукти, и тъй като пътуваха доста, не назначаваха готвач. Но Антон имаше достатъчно пари да си го позволи. Определено трябваше да си назначи диетолог, за да съумее да запази прекрасната си фигура и да се грижи по-добре за здравето на тялото си. Да, тренираше много, но ако се хранеше по-рационално и с по-нискокалорични храни, нямаше да се налага да спортува толкова много. Реших да кажа на Хедър, следващия път когато се чуем, и тя да му подметне идеята. Сега като негов мениджър трябваше да се концентрира върху такива неща, а не само да изпълнява поръчките му какво му се яде за закуска, обед и вечеря.
Джуди ме повлече към плота в кухнята.
— Ела, ела — потупа високия черен стол. — Кажи ми какво става с теб през последните месеци.
Хм, да й кажа какво става с мен? Да, можех и да успея да филтрирам истината.
— Е, попътувах доста. Видях много места. Портланд, Чикаго, Бостън, Вашингтон, Хавай, Маями.
Тя кимна и разбърка соса, който се подгряваше на котлона.
— И запозна ли се с някой интересен мъж? — Очите й се забиха в моите. Усмихнах се.
— Запознах се с доста интересни хора, Джуди. Създадох много нови приятелства.
— А синчето ми? Той приятел ли ти е? — попита тя с майчински тон. Само жена, която те е гледала от бебе, преди да стане икономка на дома ти, би говорила така. Наведох се напред, облегнах лакти на плота и опрях глава в дланите си.
— Вероятно знаеш, че Уес е повече от приятел.
Тя вдигна поглед и ръката й полетя към гърдите.
— Знам ли? Не знам нищо такова. Я разкажи на старата жена какво става. — Засмях се на израза „какво става“, защото веднага си представих какво му беше „станало“ по време на лудия секс в лимузината, но когато Джуди ме погледна с учудване, моментално спрях да се кикотя.
— Извинявай… Ами… — завъртях един кичур около пръста си и внимателно прецених думите. — Мисля, че може да се каже, че с Уес достигнахме до споразумение. Сега сме двойка.
— Двойка? — Тонът й беше обвинителен и не можех да разбера защо. И след това издаде такъв звук, който ми подсказа, че нещо я беше ядосало, вбесило дори. Какво се бе случило между топлите прегръдки, отворените обятия, поканата за вкусна вечеря и последното ми изречение? И сега това напълно необяснимо отношение.
— Има ли проблем, че сме заедно? — попитах внимателно. Тя поклати глава.
— Не, не! Какво те кара да мислиш такова нещо?
— Държиш се малко странно, Джуди. С какво те обидих?
Джуди се приведе към плота и потупа ръката ми.
— He, нищо подобно, слънце. Просто знам, че когато си тръгна, синчето ми беше толкова тъжен, толкова му липсваше. И после оная жена със снобските маниери започна да идва от време на време и започнах да се тревожа.
А, сега вече разбирах.
— Джина. Няма проблем, знам всичко за нея.
— И не те е грижа? — Клепачите й се спуснаха надолу и очите й се присвиха.
Много внимателно помислих как да отговоря по възможно най-приемливия за нея начин. Не много хора биха разбрали връзката ни. По дяволите, та аз самата не я разбирах през половината от времето, а сега още по-малко, когато бе така нова, така свежа. Облизах устни и поех дълбоко дъх.
— С Уес винаги сме имали чувства един към друг. — Тя кимна, не й казвах нищо ново, това вече го знаеше. — И през цялото време поддържахме контакт, но нямахме връзка, която да обвързва двама ни по какъвто и да е начин. Той беше свободен да прави каквото иска, както и аз. Сега, когато разбрах и приех истината за това, което съществува между двама ни, се опитваме да се насладим на всеки ден, да го изживеем и да го оценим. Не знам дали се изразих разбираемо?
Тя сви рамене.
— Не ми влиза в работата, но определено бях щастлива да видя усмивката на лицето му, когато влезе с теб през вратата. Цяла седмица планира посрещането ти и времето, което ще прекарате тук. Искаше да имаш дрехи, които вече е подредил в своя гардероб, ако смея да добавя. — Тя се усмихна така, както само една майка може да се усмихне, когато говори за децата си. Усмивка, която казваше нещо неизвестно за мен и в която имаше толкова много мъдрост, която искаше да ми предаде и да запечата в мозъка ми.