Засмях се.
— Значи ме е настанил директно в стаята си, а?
Усмивката й беше ослепителна.
— Да. И аз имам инструкции да те заведа утре до апартамента ти с няколко помощници и да опаковаме нещата ти. Иска да ги донесем тук.
— Моля? — Клатех глава, но това не ми помагаше да разбера по-бързо какво се опитва да ми каже. — Иска да си събера багажа и да се преместя тук? В смисъл да се преместя за постоянно тук?
— Не е ли очевидно? — попита тя със събрани вежди. Ударих плота с длан. Пареща болка прониза ръката ми. Потърках я с другата ръка.
— Изглежда, ще се наложи с Лорд Чанинг да си поговорим по-късно за това. Не организирай нищо за утре.
Джуди пак потупа ръката ми.
— О, слънце, нямаш представа срещу какъв инат се изправяш. Уговорката за утре остава. В десет ще съм готова да тръгнем.
Този път аз бях тази с навъсеното лице и събраните вежди.
— Аз ти казвам, че това няма да се случи.
Джуди се засмя като ученичка.
— Добре, слънце, продължавай да си вярваш.
— А ти защо не вярваш? Това е моят апартамент. Аз казвам какво се случва с нещата ми. И определено аз казвам къде ще се местя. — Посочих към гранитния под. — И това със сигурност няма да е тук! — Макар че толкова ми се искаше да живея в този дом, да ми приготвят вкусна вечеря всеки ден, да седя на верандата и да се наслаждавам на океана или на гледката от другата страна към потъналите в зеленина хълмове. Да спя в онзи божествен облак — леглото на Уес. Но нямаше начин да го направя сега само защото новото ми гадже го изисква от мен.
Джуди спря да бърка соса, завъртя копчето да намали силата на котлона и ме погледна. После облегна лакти на плота.
— Слънце, с Уестън съм от много години, още откакто беше бебе. Много малко са нещата, които не получава, ако ги желае и ако си е наумил, че трябва да ги има. И за теб ще е добре да го разбереш още сега. Ако ти си това, което иска, той или ще те има, или ще умре, опитвайки се да те има.
И когато се замислих за това, когато сериозно се замислих, наистина беше мило да има кой да те брани по този начин. Но аз не бях и нямаше да се превърна в собственост на един много богат мъж. Ако си въобразяваше, че ще ме премести тук, без да го обсъди с мен, го очакваше неприятна изненада.
— Е, в такъв случай моят приятел ще трябва сам да ме попита — казах с увереност, която се насилвах да изпитам, или поне да убедя себе си, че съм права.
— Да те попита за какво? — обади се Уес, който досега бе в офиса си да провери нещо по работа преди вечеря.
— Джуди ми казва, че си организирал хора да ми преместят багажа тук, преди да замина.
Сложих ръка на таза си и свих коляно. През годините бях усъвършенствала тази поза и целта й беше да покаже на опонента ми колко съм сериозна.
Лицето му се смръщи.
— Не искаш ли да бъдеш с мен?
Исусе, като го казваше така, нямах друг отговор освен:
— Да, разбора се.
— И в крайна сметка един ден ще искаш да живееш тук? — наклони глава. В думите му нямаше оправдание или разкаяние, просто питаше.
— Е, да — отвърнах, без да разбирам накъде бие.
— Добре.
Той тръгна към мен, сложи ръцете си от двете страни на тялото ми върху плота и ме затвори като в клетка. Лицето му беше толкова близо до моето, че можех да надникна в дълбините на очите му. Зелено в зелено. Дъхът му заигра по устните ми и накара други части от тялото ми да започнат да искат повече внимание.
— Миа, любима, би ли се съгласила да преместиш нещата си в моята къща и би ли приела моя дом за свой?
Облизах устни. Гледах в красивите му очи. Фините линии около тях и очертанията на устните му правеха това лице незабравимо, уникално. Поех дъх през зъби, а той чакаше отговора ми спокоен и непоклатим като скала. Бях напълно безсилна пред запазената марка „Чарът на Уестън Чанинг“.
— Добре, ще се преместя.
Усмивката му спираше сърцето ми, разтапяше бикините ми в локва в нозете ми.
— Обичам те.
И когато казваше тези две думички след всеки свой аргумент, Уес със сигурност би получил всичко, което пожелае, от този живот. Трябваше психически да започна да се подготвям за едно бъдеще, където щях да чувам „обичам те“ много често, а вече знаем какъв ефект имаха тез думи върху мен.
— Обичам те — отговорих.
Той ме целуна с най-лекото и нежно докосване на устните, направи крачка назад, плесна с ръце и каза:
— Добре, това вече е уредено. Вечерята готова ли е, Джуди? Всичко сложено ли е?
Аз се завъртях на пръсти и сложих задника си на високия черен стол. Джуди се подсмихна и започна да нарежда храната в чиниите ни.