Играч:
1. Човек, който участва в спорт или игра. Футболен играч.
2. Човек, който участва в танци, състезания.
He, не търсех това значение на думата. Но точно под обясненията имаше линк към Метрополитън речник. Натиснах линка.
Играч:
Мъж, който притежава уменията да манипулира другите и владее изкуството да прелъстява противоположния пол, като се преструва, че има сериозни намерения, но всъщност целта му е само сексуален контакт.
Хм, странно. Дали терминът се използваше само за мъже? Онази част от мен, която искаше да използва всяка възможна вратичка да се измъкне суха и невредима от ситуацията, да осребри набързо жетоните и да си купи място за паркиране с тях, искаше да повярвам, че това не важи за жени. За беда, моята склонност към себеомраза и гузната ми съвест не ми позволяваха да мисля на такава висота за себе си. Онази вечно мрънкаща Миа, на която вечно нещо не й достигаше, която изглеждаше умна в глупостта си, ме накара да отворя Интелектипедиа. Този сайт никога не ме бе разочаровал. И първото определение си казваше черно на бяло:
Играч (за връзки и отношения между половете):
Мъж или жена, които имат афери и сексуални връзки без никакво намерение да се задомят или да поддържат моногамна връзка.
Това трябваше да видя. И това официално затвърди убеждението ми: Миа Сондърс, ти си играч.
След като прекарах невероятно дълго време в банята да търкам кожата си до червено, тръгнах към асансьора. В съобщението си Хедър казваше да нося ежедневно облекло и да чакам Антон на покрива. Защо на покрива? Никаква идея, но бях на тяхно разположение и следвах инструкции, без да коментирам. Беше минал час, откакто пуснах съобщението си до Уес, и той все още не беше отговорил. Не знаех какво искам да чуя от него. Дали щеше да се опита да влезе в сърцето ми и да настоява да дойде? Една част от мен искаше да стане точно така. Толкова силно исках, че не можех да дишам. Друга част от мен искаше тази връзка да си продължи, както си беше досега, поне на този етап. Никакви очаквания, никакви задължения и права един към друг. Само приятели?
Приятели с екстри.
И това ли беше връзката, която исках да имам с Уес? С моя Уес? И кога стана мой? Мамка му! Предполагам, че истината беше някъде между това да си призная, че се влюбвам в него, и че мисля за Калифорния като за свой дом. Не, не за Калифорния, а за неговия дом в Малибу. Това беше мястото, където се чувствах и бях самата себе си. Свободна да бъда просто Миа. Свих устни и забих палец в бутона за покрива толкова силно, че пръстът ми запулсира от болка. Разтърсих ръка и се загледах в покачващите се номера на етажите, изписани на таблото. Защо точно сега? След като трябваше да преживея този кошмар миналия месец, след като се наложи да остана в Бостън при Мейс и Рейч да си ближа раните, да дойда тук, да намеря секси мъж, който не криеше възхищението си към мен, или поне пред тялото ми, и всичко да доведе до това? Дали не съм вървяла винаги подсъзнателно към този момент, в който да усетя как емоциите и страховете ми се раздвижват заканително като лава под повърхността на земята, готова да изригне всеки миг?
Звънчето на асансьора издрънча и бях изстреляна в един супер странен свят. Растения, дървета и тежък влажен въздух, който се удряше в кожата ми. Едва дишах. Влагата беше толкова гъста, че можех да я срежа с нож като огромно парче масло.
— Исусе… — преглътнах по рефлекс и се опитах да се преборя с усещаното, че съм като риба, оставена на сухо.
— Lucita! Тук съм — чух Антон, но видях само очертанието на облечено в бяло мъжко тяло, което се движеше сред растенията.
Когато се загледах по-внимателно, забелязах, че бялата му ленена риза и панталоните бяха изцапани с пръст, както и пръстите на краката му. Спрях и загледах с почуда как Антон почиства плевелите около някакво растение. Хващаше плевела, усукваше го и го изтръгваше с корените, някои от които наподобяваха на паяжина от многобройни малки коренчета.
— Какво правиш?
— Занимавам се с градинарство. Ей там има ръкавици. Искаш ли да опиташ? — попита с надежда в гласа.
— Опасявам се, че не. Със сигурност ще убия някое растение.
Той се изправи. Ленената риза падаше свободно около мускулите на тялото му. Вълнението започна да жужи в стомаха ми, но веднага изчезна, когато се доближи на разстояние, от което можеше да ме докосне. Гледай, но не пипай. Интересно.