ГЛАВА ЧЕТИРИ
— Мислиш се за много специална, а? — Думите на Арън са като ухапване от змия, изливаща отровата си в мен. Клатя глава и се опитвам да звуча спокойна.
— Никак дори. Мисля, че обратното е по-вярно.
Това е самата истина, но ако се съди по отговора му, той не е съгласен с мен. Лицето му е смръщено, завърта се на пети и тръгва към мен като хищник. Вдигам ръце пред гърдите си, сякаш да се защитя. Той не спира. Върви напред, а аз отстъпвам назад, докато гърбът ми опира в бетонната стена на тъмния ъгъл. Още няколко стъпки и гърдите му са опрени в моите, а аз все още не разбирам какво се случва. Вдишвам бавно и се опитвам да намеря най-добрия начин да се справя с това, но шампанското замъглява мислите и движенията ми. Рефлексите ми са бавни, краката и ръцете ми са странно тежки като в летаргия.
— Арън, не искаш да го направиш наистина, нали?
Лицето му е още по-близо. Прокарва нос по слепоочието ми. Тръпки на паника и поразяващ страх минават по гръбнака ми. Косата ми настръхва.
— Разбира се, че искам — гласът му е мъртъв, празен, без никаква емоция. Блъскам го в гърдите да проверя дали не бих могла да го избутам. Нямам късмет. Страхът, горещ и раздут, подпалва сетивата ми.
Да се боря ли, или да бягам?
— Опитваше се да избягаш ли, малка курво! — изфъфли думите.
— Не съм курва, Арън, и ти го знаеш много добре.
Бутам го, изтласквам цялото си тяло напред и се опитвам да се измъкна. И тогава става по-лошо. Арън се хвърля върху мен и захапва кожата в сгъвката на шията ми. Силно. Толкова силно, че изкрещявам. Раната ми пулсира от болка. Но това не му прави впечатление и той използва мъжката си сила срещу мен.
— Знам, че баща ми те нае да бъдеш неговата курва пред сбърканите му богати приятели. Знам, че работиш за агенция за ескорти, и ти плащат месечно. Време е да си изработиш парите на баща ми.
— Dios mio, Миа, моля те. Тук съм. Антон, аз съм Антон. Няма да те нараня! — Антон ме прегръщаше, силните му ръце бяха увити около тялото ми, пазеше ме, не ми позволяваше да се движа.
Това пълзящо чувство беше толкова силно, че с последната капчица сила в тялото си се извъртях в ръцете му и започнах да пищя. Той ме пусна веднага, сякаш бях граната, която някой бе метнал в ръцете му. Побягнах към кошчето за боклук до входа и повърнах. Свирепи спазми раздираха тялото ми, но не излезе кой знае какво, понеже още не бях закусвала. И слава Богу. Но върнах кафето и стомашен сок. Антон беше застанал близо, но все пак запази дистанция, за да не ме изплаши пак. Ръцете му бяха скръстени пред гърдите, беше избутал шапката си назад и сега тя висеше на гърба му, опъната на връзка около шията. Очите му бяха тъмни, пълни с тъга, може би дори съжаление.
— Не ме гледай така! — изръмжах и избърсах уста с опакото на ръката. Имах нужда от още един душ. По челото ми се стичаше пот и капките се спираха на веждите. Стомахът ми пак се сви в спазми. Замаяна и изтощена, успях да стигна до една пейка близо до изхода и седнах. Той застана на едно коляно пред мен и зачака да вдигна глава. Погледите ни се срещнаха.
— Можеш да ми кажеш — тонът му бе състрадателен, изпълнен с тревога. Гневът и безсилието ме прегазиха като локомотив.
— А ти ще говориш ли с мен? — ударих гърдите си с длан. — Какъв е проблемът с теб и храната? — изстрелях обратно. Той пое дълбоко дъх и стисна долната си устна между палеца и показалеца. Нещо тъмно заля очите му и зеленото потъмня, стана още по-наситено. Въздъхна и чертите на лицето му омекнаха.
— Бях бедно дете. Така израснах. Много бедно. Толкова бедно, че имаше дни, в които ние, децата, оцелявахме благодарение на кофите за боклук зад скъпите ресторанти недалеч от дома ни. Пуерто Рико не е само слънце, красиви жени по оскъдни бански и безкрайни брегове. Много голяма част от страната напомня на страните от третия свят. Източната част на острова е много опасна. Там израснах.
— Колко братя и сестри имаш?
— Един брат и една сестра. Но татко почина, когато бяхме много малки. Мама правеше всичко по силите си, но прекалено много нощи си лягах без троха в стомаха. Години наред стържещ стомах и глад. — Той се изправи и разпери ръце. Царят и неговото царство. — Но вече не. Давам на мама много пари и сега живее спокоен щастлив живот. Така е и с моите hermanos. Брат ми и сестра ми — поясни на английски.