Затворих очи, започнах да броя до десет — единственият механизъм, който знаех за справяне в трудни ситуации. Отворих очи и казах:
— Последният ми клиент има син на много висока политическа позиция. Той ме нападна физически, сексуално. Почти ме изнасили. На ръба беше — дори думите имаха вкус на воняща мръсотия върху езика ми.
— Кога? — Говореше меко и знаех, че мога да му се доверя, да му споделя — нещо, което обикновено не бих направила с човек, когото познавам от няколко дни.
— Преди почти три седмици.
— Coño, толкова скоро? Исусе, Миа! В затвора ли е тоя ебалник?
И точно там беше проблемът. Поклатих глава, а той присви очи.
— Не повдигнах обвинения.
Това признание, казано на глас, болеше повече от касапски нож, забит в червата. Макар че го бях направила заради една голяма и добра кауза, все още воювах със себе си и с факта, че Арън успя да се измъкне. Дори не ми се вярваше, че го допуснах. Да, имах изисквания и условия, които се спазиха, но нито едно от тях не можеше да запълни огромната яма в мен, а тя можеше да изчезне единствено и само ако знаех, че справедливостта е възтържествувала.
— Не. Имаше извънредни обстоятелства. Направих това, което трябваше да се направи. Нямаше друга алтернатива, нямаше добра алтернатива. Ако бях завела дело, щяхме да пострадаме не само той и аз, но и много други хора щяха да понесат последствията от една такава съдебна битка. И тази болка не може да се откупи с изритване на психопат в затвора.
Антон кимна.
— Понякога решенията, които вземаме, са най-тежки за самите нас, а останалите трудно могат да го разберат.
В думите му нямаше и следа от укор, когато му казах как един зъл човек почти ме изнасили и че по собствена воля не бях повдигнала обвинения и не го бях напъхала зад решетките. Не знаеше нищо за обстоятелствата, но въпреки това реши да уважи и да се довери на решението, което по необходимост бях взела.
А защо аз самата не можех да направя същото за себе си?
Той седна до мен и разтвори ръце. Просто ми показа че намеренията му са напълно човешки — да ми предложи подкрепа и успокоение. Изплашена, но решена да направя тази крачка, сложих ръка в неговата. Дали беше същото усещане, както когато държах ръката на Мейс или Тай? Не. Мейс и Тай знаеха какво ми се бе случило и по някаква причина техният допир не ми действаше неприятно. Но сега познатият страх залази пак по ръката ми.
— Благодаря ти — прошепнах.
— За какво? — попита Антон с изумление.
— За това, че не ме съдиш — гласът ми се прекърши, емоциите поеха пълен контрол. Антон бавно вдиша.
— Не съм аз този, който живее твоя живот. Не разбирам как е възможно едно решение да бъде добро или лошо, след като не съм аз този, който трябва да го взема. Само ти живееш с решенията, които вземаш, а виждам, че това ти тежи.
Кимнах, поех дъх и свих пръсти в юмруци, докато кокалчетата ми побеляха от напрежение.
— Значи, можем да бъдем приятели без непременно да има друго? — попитах. Изведнъж ме обзе тревога, че тази ситуация може да не му допадне и да се ядоса.
— Изпитваш ли физическо привличане към мен, Lucita?
Малка тиха въздишка. Глупаво момче.
— Да — отговорих без колебание.
— И ще лишиш себе си от удоволствието да се сношаваш с мен?
Усмихнах се широко. Удоволствието да се сношавам? Откъде вадеше такива думи, не знам.
— За жалост, не мисля, че в момента ми е писано да се сношавам с нов партньор. Освен това… има нещо като… друг мъж.
Добре, признах си. И какво по дяволите щях да правя сега?
Антон плесна с длани по бедрата си и стана.
— Жалко. Очаквах с нетърпение да те видя в леглото си.
— Не мисля, че там ще ти липсва компания в обозримо бъдеще.
— И това е вярно — размърда вежди. — Приятели тогава? — Подаде ръка, за да скрепим споразумението.
— Приятели.
После издърпа шапката върху главата си и каза:
— Сега, моя приятелко, ще ми помогнеш ли да оплевим?
— С удоволствие, Антон.
Малко работа под горещото слънце и обилно изпотяване за прочистване на отровите, които се бяха настанили твърде близо до повърхността, щяха да ми дойдат като истински катарзис.
— При едно условие.
Сложих ръка на кръста си и наклоних глава. Той се усмихна широко, почти по детски като невинно момче, а това ме накара веднага да съжаля за взетото решение да не се „сношавам“ с него.
— Казвай условията — акцентът му правеше думите абсурдно, нелепо съблазнителни.