Веждите на Хедър отскочиха нагоре изненадано, но не каза нищо. Бе застанала на една-две крачки от Мария и Антон. Аз се опитвах да не пропусна нищо от разговора и в същото време се стараех да бъда невидима като муха на стената.
— Да отидем да си поговорим някъде насаме? Освен ако не искаш да работиш тази вечер? — Въпросът му увисна тежко във въздуха и всички зачакахме какво ще отговори Мария. Тя потупа устни с пръст и отговори:
— No, vamos a dejar descansar esta. Van estar muertos de los pies con lo que he planeado para el resto de la semana. — Говореше бързо на испански, а устните и се извиха в красива усмивка. Антон поклати глава, ухили се и я поведе към изхода на студиото.
— Usted es una mujer malvada. Me encanta. — Продължиха напред, а когато стигнаха до вратата, той се обърна и ме погледна. — Lucita, ти идваш с мен. Където съм аз, там си и ти, освен ако аз, Хедър или Мария не ти кажем друго. Entiendes?
Кимнах, набутах ръце в задните джобове на джинсите си и тръгнах с тях. Той задържа вратата отворена, за да мина, очите му се откъснаха от моите, за да се спуснат надолу, и огледа циците, след което и задника ми. Мария се засмя.
— О, да, тя е истинска seductora.
Докато вървяхме по коридора, побутнах Хедър с рамо.
— Ще ми се да знам какво му каза на испански, докато бяхме в студиото.
Тя изтегли косата си назад и я усука около дланта си, без да спира да крачи.
— О, Мария каза, че танцьорите не трябвало да работят тази вечер, защото имали нужда от почивка. Но имала намерение да им скъса задниците от работа до края на седмицата.
Отворих уста да кажа нещо, но нищо не излезе.
— И после Антон й каза, че е зла жена… — тембърът на гласа й се промени, когато добави последните думи: — И че именно това харесвал в нея.
— Мамка му, знаеш испански?
Хедър се усмихна.
— Изкарах курсовете „Розета Стоун“ още първата седмица, щом започнах работа при Антон, веднага след като завърших университета преди четири години. През първата седмица разбрах, че ако изобщо искам да постигна нещо и да съм добра в това, което правя, трябва да разбирам какво говори. През цялото време. Оказа се, че пуерториканският испански е по-различен от мексиканския и дори от европейския испански. Но като цяло разбирам по-голямата част от това, което казват, въпреки че стилът и думите, които ползват, са различни. Както има различни диалекти в Щатите. Има източен диалект, южняшки и така нататък.
— Това е много хубаво. Мога да ти кажа, че ти означаваш всичко за Антон.
Хедър се изчерви, погледна надолу и сви рамене.
— Предполагам, виждаш нещо, което просто не е там.
Сбърчих вежди, хванах я за лакътя и я спрях. Антон и Мария бяха вече пред асансьора и той задържаше вратата за нас.
— Идвате ли?
— Ами… дай ни минутка? — помолих.
— Добре — съгласи се той и продължи да говори с Мария на испански.
— Какво става? Държиш се странно, откакто Мария е дошла — казах.
Хедър захапа долната си устна и се облегна на отсрещната стена.
— Сега, когато тя е тук, всички идеи и цялата ми концепция за видеото ще заминат по дяволите. Бях успяла да убедя предишния хореограф да добави някои неща, които измислих, но сега…
Тя просто млъкна. Разочарование капеше от всяка дума. Като развалено старо кранче, което дори и затворено продължава да капе.
— Споделила ли си с Антон притесненията си? — попитах и тя веднага заклати ожесточено глава.
— Не, не, така или иначе няма да ме чуе. Сега очите и ушите му ще бъдат само върху това, което Мария каже или направи.
Тялото ми се сгърчи от недоволство.
— Но аз мислех, че ти искаш да я извикате тук. Нямаше търпение да й се обадиш и да я убедиш да дойде.
— Защото тя е най-добрата. Антон заслужава най-доброто.
Вдигнах ръце пред гърдите си, опрях върховете на пръстите си като колибка и се замислих. Може би имаше нещо повече в отношенията им, отколкото тя признаваше?
— Влюбена ли си в Антон? — Въпросът се изплъзна от устните ми, преди да успея да измисля начин да го поднеса по-деликатно.
Очите й се разшириха, тялото й се приведе напред, дланите й обхванаха коленете и цялата се разтресе. После нечовешки смях раздра тишината, а тялото й се изви силно назад. Очите й се насълзиха от смеха, бузите й се зачервиха, от носа й излизаше не смях, а животинско грухтене. Очевидно бях сбъркала.
— Хм, предполагам, не?
— Съжалявам, но не, не съм влюбена в Антон. — Тя избърса стеклите се по бузите й сълзи и пое дълбоко дъх да се успокои. — Слънце, никога не бих могла да се влюбя в такъв мъж. Искам мъж, за когото да бъда приоритет, а не опция — продължи да се смее. — И двете знаем, че Антон е любовник на всяка и не принадлежи на никоя.