Любовник на всяка и не принадлежи на никоя. Не помня някога да бях чувала по-точни и истински думи. Антон не беше мъж, който би се задомил и обрекъл на една жена не само в обозримо бъдеще, а по принцип.
— Тогава защо не можеш да говориш с него?
— Не знам. Всеки път, когато повдигна темата за креативна продукция на някой проект, той издига каменна стена пред мен, преди да успея да му споделя идеите си. Миа, аз съм на такъв етап от кариерата си, когато или трябва да вървя нагоре с него, или далеч от него.
Кимнах.
— И какво мислиш да правиш?
— Между нас да си остане — тя се огледа в двете посоки на коридора, за да се увери, че няма кой да ни чуе, — с мен се свърза агентът на една група. Готови са да ми дадат позиция на мениджър на групата, предпоследното стъпало, над което е само агентът им. Групата е хип-хоп, от Ню Джърси. Имат страхотно бъдеще. С моите връзки и концепциите, които съм разработила, ме искат на секундата. Готови са да ми платят двойно повече в сравнение с това, което ми дава Антон, само и само да го напусна.
— Леле, това е невероятно, Хедър! Какво чакаш?
Тя пак захапа сочната си устна. Извърна поглед и заби върха на обувката си в пода, сякаш подритваше несъществуващо камъче.
— Ами… трудно е. С Антон съм от четири години. И винаги всичко е било за него. Искам да кажа… аз нямам семейство. Нямам братя и сестри. Родителите ми починаха много млади и баба и дядо ме отгледаха. Но и те починаха.
— Добре. И какво общо има това с решението ти да работиш някъде другаде? Там, където ще правиш това, което искаш и умееш? Ще използваш образованието си, за което си положила толкова много усилия, и ще градиш кариера, за която вече си жертвала живота си.
Тя притисна ръка към рошавите си руси къдрици.
— Миа, трудно ми е. Антон е най-близкото до семейство, което имам. Макар че не съм негов основен приоритет, той си е мой. — Раменете й се отпуснаха безпомощно. — Той е най-добрият ми приятел. Единственият ми приятел.
— О, слънчице! — прокарах успокоително длан по ръката й.
— Да. Колко патетично. Вярна съм на мъж, който не дава пукната пара за мен, и въпреки това той е всичко, което имам.
Увих длан около бицепса й, придърпах я към себе си и я прегърнах силно. Тя се притисна към мен с все сила. Странно, но допирът с нея не предизвика паникатака. По бузите й се стичаха сълзи, подсмърчаше в шията ми и се държеше за мен. Галех косата й и не спирах да й повтарям, че всичко ще е наред. Полека хълцането й премина в тих, плах смях. Отдръпнах се и избърсах сълзите й с палци. Погледнах я в очите.
— Ти си умна и красива и Антон те уважава много повече, отколкото си мислиш. Просто говори с него.
Тя кимна кратко.
— Да, ще говоря, Миа. Благодаря ти.
— Всичко ще се нареди както трябва, но само ако си честна пред него и пред себе си. Няма начин да знае какво изпитваш и как се чувстваш, ако не му кажеш. Той определено няма да промени нищо, ако не знае какви са потребностите ти и ако не е наясно, че имаш и други възможности за развитие.
— Мислиш ли, че ще се ядоса? — попита тя, докато вървяхме към асансьора. Натиснах бутона и асансьорът се чу някъде над главите ни.
— Ти го познаваш по-добре от мен. Мисля, че ще се разтревожи и няма да му е хубаво, че не си му споделила как се чувстваш и че обмисляш да го напуснеш, без дори да му дадеш шанс да оправи нещата между вас. От това, което знам, ти си единственият човек, когото той слуша.
Хедър поклати глава.
— Не, той прави каквото си иска, когато си иска.
— Мисля, че това е малко грубо и не е съвсем вярно.
Тя завъртя очи и кръстоса ръце пред гърдите си.
— Може би си права.
Усмихнах се, вратите на асансьора се отвориха и влязохме в пентхауса на Антон.
— Хайде, момиче, да видим какво е намислила госпожица Танцуваща със звездите — казах.
Хедър се засмя.
— Не бива да те чува. Набързо ще ти срита задника. Това поне го умее.
— Аз също, слънце. Аз. Също.
ГЛАВА ПЕТ
Когато влязохме в пентхауса, Антон и Мария не бяха седнали на празни приказки, а вече танцуваха.
— И след това твоят герои прави това — Мария изпълни цяла серия супер сложни движения, завъртя тялото си, после таза, докосна пода, отскочи назад с поредно завъртане на тялото и накрая заби с оглушителен звук високите си токчета в пода. — Точно на „язди ме, бейби“.