Хедър кимна.
— Да, всеки негов албум става платинен. Той е Момчето на хип-хопа. И, уви, за зла участ на всички нас, той го знае много добре. — Млъкна, усмихна се и продължи: — Иска да те види веднага, но не може да си облечена така. — Огледа обикновената зелена лятна рокля, която бях облякла. Подсилваше цвета на очите ми и косата ми изглеждаше феноменална. Освен това беше удобна за пътуване.
— Защо не? — придърпах подгъва. Изведнъж се почувствах засрамена от външния си вид.
— Антон очаква да види сексбомба, истински модел с изумителни извивки. — Тя пак ме огледа внимателно. — Имаш извивките, но тази рокля е прекалено… абе, като Сандра Бълок и прочутия й стил на съседското момиче. Трябва да облечеш някой от тоалетите, които съм ти купила. В къщата има цял гардероб, който чака само теб. Носи ги. Той ще очаква да изглеждаш като опакован сладкиш. През цялото време.
Намусих се и се загледах през прозореца на поршето, което летеше по „Оушън Драйв“. Сградите, истински произведения на изкуството с изглед към Атлантическия океан, се плъзгаха край нас. Километри крайбрежна магистрала.
— Има вода и от двете страни? — забелязах, когато слязохме от един от основните мостове. Хедър размаха ръка.
— Лагуната Бискейн Бей и Атлантическият са от двете страни на земната ивица, както си забелязала. — Тя посочи към голяма група високи сгради. — Повечето са хотели — като „Колъни Хотел“ и други такива забележителности. Туристите се трепят да идват да ги видят. И после имаш хората — тук тя размърда палаво вежди, — които могат да си позволят да живеят тук. Хора като Антон.
Огледах сградите. Поршето летеше напред, вятърът блъскаше през прозорците и рошеше косата ми. Всичко беше в хиляди цветове, смесени върху палитра. Рядко бях виждала такава красота. Във Вегас всичко беше кафеникаво или с цвят на теракота. В Лос Анжелис — от изумително бяло до приглушени тонове, които съвсем точно отговаряха на вибрациите на калифорнийския начин на живот. Тук обаче цветовете изригваха в различни нюанси на оранжево, синьо и розово и всичко това бе примесено с бяло.
— Виждаш ли всички онези места? — посочи отривисто през нахлуващия вятър към „Колъни Хотел“ и „Булевард Хотел“. Кимнах и се приведох към нея, за да виждам по-добре. — През нощта всичко светва в неонови светлини. Нещо като във Вегас.
Вегас. Със сигурност очите ми се разшириха, когато усетих стабилния и силен удар на сърцето си. Заби забързано, тежко. Пронизващата болка се усука като змия около него. Трябваше да се обадя на Мади, на Жинел. Човече, казвам ти, Жин щеше да побеснее, като й кажех какво се бе случило във Вашингтон. Може би щеше да ми се размине, ако изобщо не повдигам темата и не й кажа? Да, тази идея имаше значителни преимущества.
— Звучи много яко. Аз съм от Вегас и ще ми е интересно да видя сградите, когато пуснат неоновото осветление.
Облегнах се, наслаждавах се на бриза и се опитах да накарам напрежението да изчезне. Много ми се събра във Вашингтон, а и после в Бостън, когато трябваше да се сбогувам с Мейсън и Рейчъл. Зарових се в чантата и извадих телефона си да го включа. Веднага започна да вибрира. Бях получила няколко съобщения. Първото беше от Тай, който питаше дали новият ми клиент е джентълмен, или ще се налага пак да се качва на самолета. Другото беше от Жинел. Кофти. Май не беше за добро. Стомахът ми се превърна в огромна яма с размерите на Гранд каньон, като безкрайната бездна се пълнеше с нечувани количества страх и паника.
До: Миа Сондърс
От: Много разгонена кучка
Нападнали са те? И си била в болница? И защо, по дяволите, трябваше да го разбера от брата на Тай!
Ако все още си жива, повярвай ми, ще те убия!
Поех дъх през зъби и бързо отговорих:
До: Много разгонена кучка
От: Миа Сондърс
Просто малка злополука. Нищо особено. Напълно добре съм, нищо ми няма. Не се тревожи за мен. Ще ти се обадя после, след като се настаня при Латин Лав-а.
До: Миа Сондърс
От: Много разгонена кучка
Латин Лав-а? Ебаваш ли се? Той е най-голямата работа в хип-хопа и като го видиш, започваш да подскачаш, сякаш си налапала цяла чушка хабанеро.
До: Много разгонена кучка
От: Миа Сондърс
Чух, че бил задник.
До: Миа Сондърс
От: Много разгонена кучка