— Антон — предупредих. Устната ми трепереше и издаваше страха, който вероятно бе обладал цялото ми лице, и най-вече очите, и те вероятно показваха всичко, което не можех да кажа с думи, защото той ме пусна като опарен.
— Извинявай, muñeca.
Обърнах се и сложих ръка върху гърдите му.
— Не, аз съжалявам. Сега само се упражняваме, но ще стане по-лесно, обещавам.
Затворих очи и тихичко се помолих да преодолея този кошмар с докосването, и то по възможно най-бързия начин. Работата ми зависеше от това.
От другия ъгъл на стаята чух вибрациите на телефона си, който известяваше за ново съобщение. Антон вдигна брадичка, сякаш да ми даде разрешение да си взема минутка почивка. Забързах към чантата си и извадих телефона.
До: Миа Сондърс
От: Уес Чанинг
Няма начин. Примири се. Ще бъда в Маями след седмица. Ще го направим или по лесния, или по трудния начин. Както искаш, любима, но няма да се измъкнеш от срещата с мен.
Не бях осъзнала, че имам публика. Хедър най-безсрамно четеше през рамото ми.
— Кой е Уес? Гаджето ти?
Кой беше Уес? Добър въпрос, наистина. Мой приятел, любовник, нещо като гадже, мъжът на мечтите ми? Определено беше всичко това и повече дори.
— Със сигурност приятел и гадже… в известен смисъл… може би. Не сме сложили етикети на ролите си. Просто караме бавно и полека. Знаеш как е.
Тя се засмя саркастично.
— Аз ли? Не, не знам. Аз съм царицата на секса за една нощ. С моята работа не е имало време за някой по-специален мъж. Но се надявам един ден да ми се отвори свободен прозорец.
Антон преметна ръка през рамото й.
— Хайде, Ейч, не е така. Онзи, който те беше налазил цялата преди две седмици. Толкова беше влюбен. Помниш ли? Направо се изпусна в гащите, когато ме видя как влизам в стаята ти, без да се обадя предварително.
— Спомням си, Антон — изпъшка тя. — Няма нужда да ми припомняш.
Той се засмя и плесна с длани по бедрата си.
— Яздеше го като пони да му държи влага поне седмица. Какво се случи с него?
— Ти! Ти се случи, Антон! Както с Рийс и с Дейвид, и с Джонатан. Всеки път, когато се сближа с мъж, или само да го доближа дори, ти прецакваш всичко с постоянните си искания, влизаш в апартамента ми, без да чукаш, подплашваш ги, преди дори да съм имала какъвто и да е шанс за нещо сериозно — говореше разпалено и накрая се намуси и изду сърдито устни.
— Ебаваш се, нали? Обвиняваш мен заради кофти любовния си живот?
Тя скръсти ръце пред гърдите си.
— Не, не се ебавам. Когато най-известният хип-хоп изпълнител на този континент влезе в сятата ти и изглежда така… както изглеждаш ти, и когато се обърне към теб с „бейби“, това не оставя много място за перспективи с потенциални партньори и, естествено, остават с грешено впечатление. — Тя вдигна ръка към челото си и притисна палци към слепоочията си. — Защо изобщо се примирявам с това? — замърмори под нос.
Раменете на Антон се свлякоха безпомощно. Приближи се до нея и вдигна брадичката й.
— Ейч, бейби, говори с мен.
— Да говоря с теб? Добре, сега ще говоря с теб. Предложиха ми друга работа. И мисля да я приема. Как е това като за начало на разговор? — високият й глас отекваше в просторната стая.
— Какво? Не ме напускаш! Мамка му, няма да ме оставиш! — изрева той.
О, не! С Мария започнахме да пристъпваме назад, докато гърбовете ни опряха кухненския плот. Хедър вдигна пръст и го насочи към него.
— Писна ми да не ме слушаш. И да не ми даваш никакво повишение! — Гласът й се покачваше с цели октави.
Вдигнах чашата с мартинито към устните си и забелязах, че и Мария прави същото, докато гледахме как скандалът се завихря край нас
— Не те слушам? Та аз слушам само теб! — опроверга я той. — И ти никога не си искала повишение. За пари ли става дума? Имаш ги!
Лицето на Хедър се изкриви в гримаса, болката буквално го огъна на две, дори аз самата можех да почувствам колко страшно и ужасяващо е страданието й.
— Невинаги става дума за шибаните пари. Вбесяваш ме, честно — изрева тя, избута косата си назад и се обърна с лице към стената от прозорци, откриващи прекрасна гледка към Атлантическия океан. — Може би е най-добре, ако продължа сама.
Антон направи две крачки и сложи ръце на раменете й.
— Не. Няма да те пусна да си тръгнеш — думите му бяха пълни с разкаяние.
— Може да се окаже така, че да нямаш друг избор. Това е моят живот — прошепна тя и очите й се напълниха със сълзи.