Огледах видовете, които предлагаше заведението. Шоколадът изглеждаше прекалено тъмен. Предположих, че вероятно има горчив вкус като онези шоколадови каноли, които продават в италианските сладкарнички. Гадост! Мразех сицилианските сладкиши.
Един елегантен, слаб и доста енергичен мъж се приближи към мен. Косата му бе прибрана назад, много стилно пригладена с гел. Носеше тениска с надпис „ДжелатоГоу, свежест и здраве всеки ден. Леки, нискокалорични, вкусни, с пухкава сметана“. Според картончето, закачено на тениската, имаше екстравагантно име, което носеше с гордост — Фреш Франческо. Може би беше италианец, а може би не — трудно беше да се каже.
— Bella signora, как може да ви бъде полезен днес Франческо?
Да, акцентът определено беше италиански, което сложи точка на въпроса с произхода на мъжа.
— Не знам. Моят приятел… — посочих Антон, който изглеждаше по-скоро като терминатор, отколкото като Латино Лав-а — неговото алтерего, — каза, че вашето джелато било безценно. И понеже никога не съм опитвала, можете ли да ми препоръчате нещо?
Свежият Франи се усмихна като обзет от лудост маниак.
— О, signora, убеден съм, че всичко ще ви хареса! Правим го прясно, всеки ден, домашно приготвено блаженство, с по-малко захар и с обезмаслена сметана. С нашето джелато ще запазите фигурата си безупречна, дори и да идвате всеки ден години наред — кълнеше се той, а аз се смеех.
Посочих към едно зелено джелато с някакви точици в него.
— Какво е това?
— О, изключително добър избор. Това е нашето прочуто пистачио. Докарваме ядките от Сицилия и сами правим уникалния специалитет.
Антон се наведе през рамото ми и прошепна в ухото ми:
— Наистина е изумително и ароматите са много силни, но аз бих ти препоръчал нещо по-обикновено. Обичаш ли карамел?
Отвърнах с патентования си поглед „ти ебаваш ли се, или какво?“, а той се засмя. О, как обожавах смеха му. И това ми напомни за един друг смях, за един друг мъж, за една секси съблазън, която утре щеше да е тук.
— Убедена съм, че деветдесет и девет процента от хората обичат карамел. А ако кажат, че не обичат, значи лъжат. И лъжат, защото искат да избегнат нещо, което може да ги направи дебели. Страхуват се, че ще качат килограми само като го гледат.
Франческо ни наблюдаваше внимателно, докато обсъждахме предимствата на всеки вкус. Примерно как ягодовият би бил прекалено обикновен, ако ще опитвам нещо ново за първи път в живота си. Ако ще е гарга, да е рошава, както казват хората.
— Хей, Фреш Франи, ще взема от карамеленото дулсе де лече, моля.
— Изключително добър избор — каза той и напълни с пенливия десерт най-голямата купа за сладолед, която бях виждала. Сигурна съм, че когато поемах купата от ръцете му, очите ми са били с размерите на пици.
— Трябваше да кажа, че искам малка порция — заявих и огледах грамадната купа. Той поклати глава, но нито косъм не помръдна на нея — не бе щадил гела.
— Всички се връщат за още. Вземете голямата порция.
— Щом казваш.
— Убеден съм.
Антон, разбира се, си поръча пистачио, което ме ядоса. Първо ми каза, че било прекалено силно като аромат, ама после си взе точно такова.
— Лицемер — скастрих го.
— Какво? — учуди се той, избута очилата си нагоре и набута огромната лъжица с пенливо джелато между устните си.
Честно, цял ден можех да го гледам как яде. Изведнъж ми стана много топло. Съблякох якето и го сложих на облегалката на стола. Той направи същото и настана тишина, защото и двамата се наслаждавахме на най-вкусното джелато на всички времена. Макар че беше първото в живота ми, не можех да си представя нещо по-вкусно. Копринена консистенция. Нещо между сладолед и замразено кисело мляко. Няма значение какво беше, но вече бях върл фен. Факт!
— Какво възнамеряваш да правиш с Хедър? Все още ли се сърди?
— Бясна е. И почти не ми говори. — Той смръщи лице и напъха още една лъжица в устата си. — Не знам какво да правя. Не мога да я пусна да си иде.
— А ако се налага, ако тя иска да си иде?
— Но аз съм вече известен. Работата й при мен й дава повече слава и известност, отколкото някакви прохождащи музикантчета.
— А готов ли си да й дадеш кредита, който заслужава?
— Кредит?
— В смисъл уважение, позиция?
Очите му се присвиха, носът му се сгърчи в недоумение.
— За това ли е цялата работа? Че не иска да ми бъде асистентка? — Исках да му кажа „Да, глупчо, да“, но си замълчах, защото явно досега не бе имал абсолютно никаква представа за какво става дума.