— Ще те чукам силно като курва. Понеже не си нищо друго освен една курва. Шибан бял боклук — ръмжи и пръски от слюнката му се удрят в лицето ми.
Това е мъжът, който ме докосна, докато спях, и който не показа никакво съчувствие, когато му беше отказана привилегията да продължи да го прави. Арън Шипли, сенаторът от Калифорния, ще ме изнасили точно тук, под открито небе, с грандиозно парти на няколкостотин метра от нас. Усещам как пенисът му се търка в бедрото ми. Прошепвам: „Не“, и клатя глава, но в замяна получавам усмивка — толкова зловеща, че червата ми се обръщат от погнуса. Ръката му е върху устата ми и заглушава всеки мой опит да издам звук. Захапвам плътта на ръката му с все сила. Устата ми се пълни с вкус на сол и желязо. Той псува и пак свирепо блъска главата ми в стената. Не мога да остана права и започвам да се свличам. Тялото ми е почти безтегловно и докато мракът ме поглъща, вече знам със сигурност, че ще ме изнасили.
— Махни си шибаните ръце от мен! — пищя толкова силно, че викът ми със сигурност може да счупи стъклата на прозорците.
— Миа, не, не! Lo siento. Lo siento. Съжалявам! Lucita, върни се при мен! Мамка му! — Антон е обгърнал главата ми като в люлка.
Започнах да се съвземам. Стомахът ми се обърна. С усилие се изправих на крака, побягнах към най-близкото кошче за боклук и повърнах обяда. Мария бе застанала до мен и придържаше косата ми назад, нашепваше мили, успокоителни думи. Когато свърших, някой веднага набута вода и кърпа в ръцете ми. Поглъщах освежаващата течност, но все едно по хранопровода ми минаваха ножчета за бръснене. И така, докато отмих остатъците от киселината в стомаха си.
Сега очите на Мария бяха сурови, потъмнели, студени. Тя ме хвана за ръката и ме поведе към малък офис извън залата.
— Кой те наранява? Кой ти причинява болка? Познавам хора. Много, много хора, които няма да търпят една добра жена да бъде унижавана и наранява от някакъв боклук.
— Мария, не е това, което си мислиш — поклатих глава.
Ръцете й полетяха нагоре и кацнаха на кръста й, килна глава настрани. Няколко черни кичура избягаха от вързаната й на конска опашка коса.
— Така ли? Защото ми се струва, че някой ти е причинил нещо много лошо. Толкова лошо, че сега постоянно се връщаш към онзи миг и преживяваш всичко наново. Да не споменавам и факта, че замръзваш, когато някой от танцьорите те докосне неволно. Ще ми кажеш, че не е истина? Че си въобразявам някакви глупости? Знам много добре как изглежда една потрошена жена, hermosa, защото аз самата бях такава. Дълги години. И никак не мога да понеса това да се случва на добри жени. Никой от приятелите ми не понася такива издевателства. По дяволите, Антон ще побеснее, когато разбере.
Избутах косата си назад, поех дълбоко дъх и я погледнах.
— Антон знае. Никой не може да направи нищо по въпроса. Нещата са приключили — излъгах.
Е, на практика бяха приключили, така че не беше чиста проба лъжа. Но начинът, по който се справях с последствията? Това не беше приключило.
— Имам нужда от повече информация, Миа. Защото в момента съм пощуряла. В смисъл muy caliente, не в добрия смисъл на израза. Искам да се лее кръв. Не ме интересува. Колкото и да боли, дори и да плачеш, искам да ударя някого или нещо. Трябва да излееш цялата тази помия навън. Не можеш да я таиш в себе си.
Думите й звучаха като реч. По-скоро дори като проповед. Вярваше във всичко, което казваше, на сто процента. Беше лично, частичка от душата й и тя беше достатъчно силна да го сподели с мен.
— Последният ми клиент имаше син, който ме нападна. Сексуално и физически. Бях в болница няколко дни. — Очите й се разшириха и лумнаха като хиляди огньове в гора от мъртви дървета. — Преодолявам го, но имам малък проблем, когато ме докосват. Странно е. Не го разбирам.
Мария се приближи до мен и седна на бюрото в центъра на стаята, където се бях облегнала.
— Не е странно. Когато някой съсипе доверието ти в другия пол, винаги е много трудно да го възстановиш. Антон знае, така ли? — Кимнах. — Тогава не е трябвало да те целува и да те прегръща по този начин.
Въздъхнах раздразнено.
— Ние работим по въпроса. Няма проблем с танцуването дори когато ме прегръща или се държи за мен, но когато ме наведе към себе си и ме целуна, аз… върнах се пак там. Към онази нощ.
Тя кимна и ме прегърна.
— Първо, Антон не биваше да го прави. — Опитах се да я прекъсна, но тя вдигна ръка и не ми позволи. — Не, той е знаел, че имаш проблем, и пак те просна върху тялото си и те постави в деликатно положение. Не е никак умно от негова страна. Ще поговоря с него за тази импровизация. Тази малка сцена не беше част от хореографията. Героят му не биваше да се докопва до прелъстителката. Целта на видеото е да се покаже, че никой не може да припари до нея. Особено той.