Възмущението й беше плашещо. Перфектно изваяните й черни вежди се сбраха и красивата й уста се изду намусено.
— Предполагам, просто се е поддал на моментното чувство от танца — казах с усмивка.
— Да, да. Аз ще се разправям с господин Палави ръце. — Тя присви очи и пак стисна рамото ми. — Ще се оправиш. Ще отнеме време. Не е лошо да намериш професионалист и да споделиш. Бих казала също, че ако говориш за този проблем с мен, с Антон, с всички, които те обичат и ги е грижа за теб, също ще помогне.
Думите й ме накараха да се замисля за Жинел. Трябваше да поговоря с нея за това. Истински да поговоря, не да го замета под килима и да се преструвам, че е нищо. Трябваше да й кажа всичко. Щеше да се ядоса, много да се ядоса. Щеше да иска да коли и беси, но щеше да ме изслуша, да ми даде възможност да изхвърля цялата отрова, да бъде мой отдушник, да ми помогне да преодолея проблема и да продължа. Това щях да направя. Щях да й се обадя и да й кажа всичко.
— Засега тази сцена пада. Утре си почивка. Прибери се в апартамента си. Искаш ли да излезем на вечеря?
Поклатих глава.
— Извинявай, Мария, не мога. Смазана съм от умора. Искам да си взема вана, да си направя сандвич с фъстъчено масло и желе и да се разплуя пред телевизора, докато заспя. Имаш ли представа на какво изпитание ни подлагаш? А аз дори не трябва да правя кой знае какво в сравнение с другите.
Очите й блеснаха, гневът се уталожваше и отново видях сребристосините й очи, в които човек можеше да гледа с дни и да не му омръзне.
— Упоритата работа само ще ти помогне. И накрая всеки от нас ще може да оцени по-добре крайния резултат, след като знае колко много е работил.
Станахме и тя ме поведе към залата. Антон крачеше като обезумял от тревога, почти беше изровил дупка в пода.
— Lucita! — раменете му се отпуснаха отчаяно. — Не се усетих, увлякох се. Lo siento. Моля те, прости ми.
Изглеждаше толкова тъжен, сякаш бе направил нещо ужасно грешно и нередно. А не беше така, не беше направил нищо лошо. Да, определено се бе увлякъл от мига, но това беше нещо съвсем нормално. Ако не бях с толкова прецакан мозък, щеше да е забавно и всъщност… бих го приела с отворени обятия.
— Антон, наистина няма нищо. Всичко е наред. — Пристъпих към него и разтворих ръце.
Той направи крачка към мен и ми позволи да го прегърна. Когато ръцете му не ме докосваха грубо, беше дори хубаво да го прегръщам, да съм край него. Беше успокояващо, удобно. Паникатаката започна да се надига, но аз веднага я овладях. Антон беше добро момче. Беше направил грешка, която дори не би се зачела за грешка, ако не бях станала жертва на онова нападение.
— Съжалявам, няма да се случи никога повече — прошепна в ухото ми и ме пусна.
Мария плесна с ръце, за да привлече вниманието на всички.
— Това е всичко за днес. Прибирайте се у дома. Утре имате почивен ден и после два дни, за да доизгладим всичко. И после снимаме!
Десетимата танцьори започнаха да викат възторжено, да се прегръщат… както се прегръщат мъже.
— Сигурна ли си, че няма да имаш нужда от нещо? — попита Антон точно когато Хедър влизаше в салона. Опита се да й се усмихне. Тя спря на няколко стъпки от нас, скръсти ръце и се намръщи със свити устни.
— Дочух, че си искал да говориш с мен?
Антон се изправи почти вцепенен.
— Доста хладно, не мислиш ли? — прошепна, аз се засмях, прегърнах го още веднъж и се отдръпнах назад.
— Искаш ли да вечеряме? — попита ме Хедър.
— Не, ще ям в апартамента. Трябва да си почина и да си взема вана, за да отпусна мускулите си. Всичко ме боли — казах достатъчно високо, за да ме чуе Мария. А тя изпъчи гърди, отметна глава и се разсмя. Мамка му, биваше си я тая кучка. Всичко в нея — от изкусителното тяло до таланта й да танцува — беше чувал с чудеса плюс огромен пакет чипс. Запитах се дали има приятел. Алек би разтърсил света на тази жена. Мамка му, той успяваше да разтърси моя, и то често. Но не, няма вече Алек. Въздъхнах и се приближих до Хедър.
— Не го притискай много, не бъди толкова сурова. Може и да не разбира много неща, но те обича като сестра. Дай му шанс, става ли? — Очите й се напълниха със сълзи. Кимна. — Добре, отивай и го хвани за топките — казах и я плеснах по задника, докато подминавах.