Выбрать главу

— Кучко! Боли! — извика тя, но от ентусиазма в гласа й разбрах, че не е ядосана. Вдигнах ръка зад гърба си и й показах среден.

— Сядай на него и се завърти!

Зад гърба си чух как Хедър казва на Антон:

— Виждаш ли за какво става дума? Представяше ли си, че е способна на такова нещо.

Антон се засмя и после странен шум нахлу в ушите ми. Обърнах се и видях как Антон я прегръща с все сила, буквално изстискваше живота от тялото й.

— Не ме напускай, Ейч. Нуждая се от теб.

— Не, не се нуждаеш от мен.

— Глупости, та ти се грижиш за мен!

Изчаках да видя как Хедър ще реагира на последното.

— Да. Знаеш ли какво? Точно това правя. Грижа се за теб и или ще го проумееш, или си заминавам.

— Ако тръгнеш, тръгвам след теб. Никой друг няма да има моя мениджър — изрева той.

— Мениджър? — Думата излезе надробена, дрезгава, сякаш я болеше дори да я произнесе.

— Ако хората искат да ме гледат как пълня залите им, трябва да минат през одобрението на мениджъра ми. Искат да рекламирам продукта им? Минават през мениджъра ми. Искат да правя шоу на някакви награди? Минават през мениджъра ми. И това си ти, chica. От този миг Хедър Рене е мениджър на Латин Лав-а.

Тя закрачи пред него.

— Това означава ли, че ще имам повишение?

— Голямо повишение, Ейч. Какво ще кажеш за петнадесет процента от всяко изпълнение на живо?

Мария подсвирна с уста.

— Сериозно ли говориш?

— Ти ми намираш клиентите, ти ми даваш работа, ти получаваш пари. Погледнах как стоят нещата. Това е справедливо. Освен това покривам всички разходи по пътуванията ни от бизнес сметката на компанията ми. Името ти ще бъде върху всеки мой албум, цялата енчилада. Е? — Той протегна ръка — Имаме ли сделка, или какво?

Очите на Хедър бяха като палачинки. Отваряше и затваряше уста, сякаш не можеше да поехме дъх.

— Но… но… но това е прекалено много.

Не беше въпрос, но Антон отговори:

— Не, точно това трябва да се случи, за да успея да запазя таланта си. Сега ще продължаваш ли да ме държиш в напрежение, или?

Хедър протегна трепереща ръка и я сложи в дланта на Антон. Без колебание той я притегли в обятията си. Имах чувството, че ще й натроши костите. Аз бях в тези ръце, когато беше изплашен и разтревожен.

— Никога не се съмнявай в обичта ми към теб, Ейч. Ти си най-талантливата жена, която познавам. Ти ме караш да вървя напред. И да имам до себе си моята сестра, моята hermana, моята mejor amiga ми дава сигурност, че някой се грижи за мен, че ще получим най-изгодните и добри договори. Това е сбъдната мечта. Съжалявам, че не го направих по-рано.

Тя подсмъркна в шията му, сълзите й не спираха да капят. Обвих ръце около тялото си, не можех да се насиля да изляза и да им дам времето, което заслужаваха да прекарат сами. Беше прекалено красиво, за да се откажа да погледам.

— Ейч, трябва да наемем нов личен асистент. Няма да имаме време да се занимаваме и с ежедневни неща. О, да! Можем да назначим някоя секси латиноамериканка! — Очите му блеснаха и по лицето му се плъзна съблазнителна усмивка. Тя обаче поклати глава.

— Не, няма да стане. Ще я чукаш всеки пет секунди. Ще назнача мъж. Гей. Точка по въпроса. Така нито ти, нито аз ще се разсейваме от работата си.

— Пак развали купона — сви рамене Антон. После я завъртя във въздуха и я сложи да стъпи на пода. — Сега можеш да се обадиш на онова копеле, което иска да ми отмъкне момичето, и да му кажеш, че не си на пазара и че си получила повишение, което онзи никога няма да може да си позволи. А ако някъде мерна тази мазна hijo de puta, никак няма да съм възпитан. Той се опита да ми открадне момичето.

— Всъщност е доста мил човек — каза Хедър. Главата му се завъртя рязко към нея и я изгледа гневно

С оголени зъби. Тя се засмя.

— Добре, добре, ще му се обадя днес и ще му кажа, че не се интересувам от предложението.

Очите му омекнаха и се усмихна.

И тук излязох на пръсти и тръгнах към дома си.

Дом, който беше толкова далеч от дома ми. Е, поне в света на Хедър и Антон всичко беше наред. Тепърва предстоеше да се види какво ще се случи с мен и Уестън.

Само утрото щеше да покаже.

ГЛАВА СЕДЕМ

Огледах се в огледалото и реших, че този тоалет става. Горната част на роклята беше с обикновени презрамки и по тялото, а долната беше широка и стигаше на около пет сантиметра над коляното. Беше сладка. Огледах се пак отзад, отпред, отстрани. Чувствах се секси, млада, жива, чувствах се в собствената си кожа. Обикновената Миа. Вместо да слагам високи токове в тон с роклята, останах боса.