— Дизайнерите са бил силно повлияни от Ренесансова Венеция и Тоскана и са пресъздали средиземноморския архитектурен стил от онова време с барокови елементи. Главен дизайнер бил Пол Чал фин.
Поех дълбоко дъх и поглъщах с очи флоралните сцени, комбинирани с прясно окосена трева.
— Истинска красота.
Ръка за ръка вървяхме, вървяхме дълго и намерихме странен водопад. Водата падаше по нещо като огромни стъпала, от двете страни на които на всяко каменно ниво бяха сложени огромни саксии с цветя. Водата се изливаше между тях. Каменните блокове бяха изработени от камъчета, слепени с бетон. Бяха покрити с мъх и минерали и когато водата се плъзгаше по тях, проблясваха в зелено и оранжево.
Уес ме нагласи пред водопада, направи няколко крачки назад и вдигна телефона си. После направи снимка.
— Искам да запомня този миг, любима — прошепна, докато ме обгръщаше с ръцете си и ме целуваше под ухото. Нервните ми окончания се разбудиха и палавото чувство изплува на повърхността. Усмихнах се с най-широката си неподправена усмивка, всички зъби на показ, и преди да успея да го спра, той се ухили и направи селфи на двама ни.
— Искам една и за мен — казах и продължихме да се разхождаме, но този път телата ни бяха опрени от раменете до бедрата. Не бях и мечтала за нещо по-хубаво.
След малко се оказахме пред една правоъгълна конструкция.
— Виждаш ли това? — посочи Уес развълнувано.
— Да. Доста е голямо, бебо — засмях се неприлично на нецензурната си шега, но той не обърна внимание.
— Беше в трета част на „Железният човек“! Ще ме снимаш ли пред него?
Засмях се, взех телефона му, а той напомпа мускули и застана като супергерой. Направих снимката.
— Изглеждаш ужасно самодоволен! — усмихнах се и той пак ме стисна в ръцете си.
— И ти обичаш това у мен.
Зелените му очи грееха ослепително, чертите на лицето му омекнаха в странна комбинация от сериозно изражение и радост. Това беше лицето, което исках да гледам винаги.
— Обичам те — казах.
Той пое дълбоко дъх.
— Какво ми причиняваш с тези думи. За бога, Миа, не мога дори да опиша. Просто знам, че съм най-големият късметлия, че ги чувам. Имам чувството, че съм чакал цял един живот да чуя това от теб.
Плеснах го по гърдите.
— Познаваш ме само от седем месеца. — Изплъзнах се от ръцете му, завъртях бедра и ханш, направих истинско представление. Всъщност отчаяно се опитвах да разведря обстановката. — Хайде, имаме още един милион километра да обиколим това място. — Забързах напред, но той ме стигна.
— Ти си невероятна.
Побутнах го с таз, олюлях се и казах:
— Няма да е зле да повярваш. Всичко това е истинско.
— Само мое.
И после ме целуна. Не беше нежна целувка, но не беше и груба или настоятелна. Беше целувка като нокдаун — започваше леко, протяжно дори, като бавен катализатор, докато стигна до онази фаза, в която целувката е прелюдия към яко чукане. Накара ме да скимтя в устата му и да искам повече, да скубя косата му, да го стискам по-близо до себе си. Не ми пукаше къде и как ние двамата, или по-скоро как аз стигнах дотук. Знаех само, че той ми дава всичко, което пожелаех. Във всеки миг.
— Искам те… — прошепнах, докато целувах и смучех красивите му устни.
Той се усмихна. Усетих усмивката му върху зъбите си, ръката му бе сключена в къдриците на косата ми.
— Знам — каза, после ме хвана за ръката и ме подкани: — Хайде. Както ти самата каза, имаме един милион километра за обхождане, а аз искам да приключим тук, за да мога да те върна у дома и да те разкъсам.
Последвах го замаяна и леко раздразнена, че времето за игра свърши. Но в същото време бях развълнувана, защото нямах търпение да подновим играта, когато се приберем.
— Къде е изходът?
Той отметна глава, засмя се. Дълбок гърлен звук, който обожавах до преклонение. Уес умееше да се смее красиво. Но пък какво ли не умееше да прави красиво?
— Скоро, бебо. Очакването, любима, придава много повече сладост на крайния резултат. Имаме цяла нощ.
— Така е — засмях се саркастично и стиснах устни. — Но единият от нас е утре на работа и не иска любимият й да я изтощава с безкрайни разходки из екзотични градини, а като покопае малко и из нейната градинка — размърдах вежди съблазнително и подканващо.
— Зла жена.
— Точно така. Няма ли никаква почивка за злите? Е, добре, умори ме тогава. — Усмихнах се и той ме вдигна като принцеса, завъртя ме в кръг.